1389 г. Състои се битката на Косово поле, в която загиват султан Мурад І и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите османци преди завладяването на Константинопол. Митовете, породени от смъртта на двама владетели на бойното поле, покриват с множество неизвестни хода на военните действия. Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. След смъртта на Мурад І синът му Баязид І (1389 г.–1402 г.) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата”. Новият султан решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда агресивна политика.

1862 г.



Георги Раковски изготвя в Белград "Статут" ("Щатути") на “Привременното българско началство”, което "ще има пълна сила да отправлява всички ония дела, касающи се на всеобщото Българско въстание". Всички решения на “Началството” ще се взимат "по вишегласие".








1863 г.



Излиза брой 1 на в. “Гайда”, редактор на който е П. Р. Славейков.

“Гайда” е първият български сатиричен вестник. Издава се в Истанбул като първият му брой излиза на 15 юни 1863 г., а последният — на 15 април 1867 г. Подзаглавиeто му е "Сатирический вестник за свестявание на българите. Издава се секи 15 дена. Год. аб. 2 бели меджидиета". Спрян е от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологическо списание "нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици". Първото стихотворение на Христо Ботев, Майце си, е отпечатано в този вестник.

1876 г. Обесен е войводата на Габровската чета - Цанков Христов Дюстабанов. Цанко Дюстабанов в деец на националнореволюционното движение. Роден е на 13 май 1844 в Габрово в патриотично семейство. Завършва Габровското класно училище. В периода 1872-1873 учи в Робърт колеж в Цариград, след което се занимава известно време с търговия. Макар Дюстабанов да не е привърженик на революционния път в националноосвободителната борба, постепенно се включва в обществено-политическия живот на родния си град. През 1875 година е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876. След избухването на въстанието в Соколския манастир край Габрово на 13 май се събират 219 души, които сформират чета. Два дни по- късно четниците, предвождани от Дюстабанов пристигат в с. Батошево, Севлиевско. Там те вдигат местното население и бунтът бързо обхваща околните села Кръвеник и Ново село. На 23 май 1876 г., укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаниците начело с Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят тежко сражение с турските потери. По време на сражението Дюстабанов е ранен тежко. Пет дни по-късно, след предателство на кмета на едно от селата, Цанко Дюстабанов е заловен и осъден на смърт. Обесен е в Търново (дн. Велико Търново).

По материали на Агенция Фокус