Вторник, 15 Юни 2010г. Автор: Магдалена ТАШЕВА  

• 

Пазарът на демоскопски поръчки плаче за строга и ясна регулация

През последната седмица няколко манипулативни атаки на "Алфа Рисърч", "Скала" и още няколко частни демоскопски работилници, самовеличаещи се като "социологически агенции", показаха, че БСП и ДПС отново са отворили черните каси, а тези, които ги обслужваха през последното десетилетие, отново се облизват за големите мръсни пари по пиар и консултантски договори. (Виж в. "Атака" от 9 юни).
Срещу тази дискредитация на иначе голямата наука социология са протестирали, при това нееднократно, и автентичните професионалисти, например от Института по социология на БАН. В анализ от 11 май, публикуван в столичен всекидневник, д-р Илия Наумов отново призова "да не бъркаме парасоцилогията със социологията". За статията си той бе "вдъхновен" от опита на една такава частна демоскопска работилница за рейтинги да предизвика интрига чрез "социологическо проучване", според което общественото доверие във вицепремиера Цветан Цветанов е станало по-голямо от това в премиера Борисов. Целта беше да се всее раздор в правителството, който евентуално да осъществи мечтата на всеки български престъпник - оставка на Цветанов. Д-р Наумов бе направил проверка и установил, че респондентите в това проучване са били питани от какво са недоволни!
Атаката срещу правителството започна почти едновременно с обществения дебат за осветяване на собствениците на медии. Той обаче отминава един важен подвъпрос - за собствеността и приходите на политическите шмекери, подвизаващи се като "социолози", "политолози", или и двете заедно, макар че много от тях и семействата им притежават хем медии, хем рейтингови и пийпълметрични агенции. Тази група, която от 20 години учи българина как да живее, в какво да вярва и за кого да гласува, носи не по-малка отговорност от тази на политиците за грабежа на прехода, за разсипването на българската индустрия. Тя изигра ключова роля за въдворяване на режим на безнаказаност за престъпленията и корупцията в горните властови етажи. Неведнъж действаше като наказателна рота за мръсни политически поръчки - омаскаряване на отделни личности, партии, институции. БАН, например, е една от най-скандалните й жертви. В лицето на Андрей Райчев пък вече имаме уникалния за ЕС случай на социолог, осъден успешно за клевета.
Вече 20 години групата на частните "социолози" живее в дългата сянка на властта, благодарение на което натрупа огромни количества "необяснимо богатство". Повечето са милионери и имат по 5-6, а някои - и по 20 фирми, част от които регистрирани на членове на семействата им. През тези фирми минават мръсните пари от черните партийни каси в предизборни периоди. С тях "социолозите" си купуват голф игрища и голф-селища, дялове от суперкорорти, по няколко апартамента в луксозните квартали на столицата.
Никой не знае как става тая работа. Всички журналистически проучвания, довели до осветяване на конфликта на интереси на даден "социолог", търгуващ примерно с нефт, или консултиращ правителството, останаха без последици. Всеки опит за осветяване на капиталите им се удряше в непробиваемата като бетонна стена съпротива на техните клиенти - управляващите в различни периоди БСП, ДПС, НДСВ и СДС.
Само че, за разлика от политиците,

"партията" на
частните социолози,
втръснали на всички ни

с оповестяването на рейтинги и коментари към тях, не се явява на избори. Ние не можем да я свалим от власт. Макар отдавна да знаем как манипулират числата - първо, с подбора на анонимните си, често напълно виртуални респонденти; второ - с начина на формулиране на въпросите ("За коя партия бихте гласували, ако изборите бяха днес" е типичен пример за такава манипулация, невъзможна ни в ЕС, ни в САЩ); трето - с начина на изчисляване на процентите (те до ден днешен отказват да публикуват грешката, с която е направено дадено тяхно "проучване", дори когато то съдържа неизмерими величини като например 1% и дори 0.8% влияние на дадена партия); четвърто - с коментара, който правят на своите данни и пр. Отдавна е известно, че в договорите им за обслужване на дадена партия, институция или политик, има засекретена част, в която демоскопистът-консултант поема ангажименти да получи поръчани от клиента му "данни", да направи полезни за него внушения и пр. За 20-те години на прехода всяко хлапе разбра от кои партии получават пари демоскопските работилници на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев (Галъп), Боряна Димитрова (Алфа Рисърч), Мирослава Радева (МБМД), Кольо Колев (Медиана), АССА-М (Михаил Мирчев), Васил Тончев (Сова Харис), Юрий Асланов (АФИС).
Те редовно публикуват данни за общественото доверие на политици от порядъка на 1.6% и даже 0.8%. Такива данни няма как да бъдат интерпретирани, казаха преди години за в. "Атака" от Института по социология на БАН. За да имат физически смисъл, величини от типа на 1.2% трябва да бъдат измерени с грешка, не по-голяма от 0.1%. (А във всяко проучване има източници и на други видове грешки, които се сумират).
Такава точност в демоскопските сондажи обаче не е възможна. При стандартната процедура за сондаж с около 1000-1500 респонденти, стохастическата грешка е 3%. За да я намалят до 1% анкетьорите на агенцията трябва да разпитат 10 000 потенциални избиратели. А дори "представителните" проучвания на тези агенции не надхвърлят 1200 души.
По време на голямата им излагация на изборите през 2005 г., когато твърдяха, че не могат да "уловят" вот за партия АТАКА, а тя събра 9%, директорът на ББСС "Галъп" Живко Георгиев призна, че "разликите в прогнозите на различните агенции за резултата от изборите се дължат на явния слугинаж, угаждане на отделни интереси и липса на професионална съвест, а не толкова на непридвидимостта на предстоящия вот" (Виж медите от 20 юни 2005 г.) .
Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които държат марката "Галъп" в България, бяха съветници на кабинета "Сакскобургготски" и като такива обясняваха неуморно в медиите колко прост, изостанал, примитивен е българският народ, задето не харесва управлението на техния клиент - "царя". Това принуди американската "Галъп организейшън" да разпространи съобщение чрез БТА, с което изрично се разграничаваше от ББСС "Галъп" на Райчев и Стойчев (Виж "Медиапул" от 8 март 2005 г.)
И МБМД регистрираше много добър рейтинг на кабинета "Сакскобургготски". После се оказа, че той бил платен със сделка - нейната собственица Мира Янова се оказа в комитета на Симеоновия проект "Супер Боровец" и като такава си купила парцели в село Бели Искър, което по проекта става курортна зона в Рила. В нея влизат и върнатите незаконно гори на Сакскобургготски.
Кметът Софиянски бе поверил незаконно, без одобрението на столичния парламент, разпродажбата на над 60 терена и сгради в северозападната индустриална зона на София на социолога Васил Тончев, управляващ "Сова -Харис". Поради което тя мереше висок рейтинг и на Софиянски, и на партията му, и на нейните кандидати.
В началото на 2007 г. социологът

Кольо Колев (Медиана) поде груба, расистка кампания срещу българските пенсионери,
които имат жилища. Оправданието за нея беше неговата програма за изследване на социалното разслоение. Пенсионерите трябвало да си продадат имотите, щом искат да живеят добре. Малко по-късно из София тръгнаха анкетьори, подканящи възрастните хора да се разделят с имуществото си срещу доходи. Накрая дойде американската "Хилд" и започна да изкупува жилищата им. "Разбра се за какво била медийната кампания срещу богатите старци", писа един вестник от 17 март 2007.
Трябва да е ясно, че частните "социолози" неведнъж са атакували, при това успешно, националните интереси и националната сигурност на България. Пример за това бяха платените изявления на Андрей Райчев и Мира Радева в полза на продажбата на земя на чужденци (което изобщо не им влиза в работата), възторжените похвали на Райчев и съпругата му Виза Недялкова за фирмата "Краун ейджънтс", одите, които пяха за Соломон Паси и Меглена Кунева, след като станаясно, че са проиграли АЕЦ "Козлодуй", атаката на "социолозите" срещу БАН от 2008 г. (виж карето) и др.
Вестник "Атака" неведнъж е обяснявал, че рейтингите, които тази група публикува в медиите, са предварително платени манипулации на общественото мнение (Виж например броя от 28 септември 2007 г.)
Става дума за пазар на политически поръчки, който има толкова общо със социологията, колкото астрологията има с астрономията. Настоявали сме за строга и ясна регулация на дейността им, например със създаване на

публичен регистър
на договорите за демоскопски, пиар и консултантски услуги
между частните социологически агенции от една страна, и политическите партии и институции, от друга. Искали сме пълна прозрачност върху фирмите и свързаните лица в този нечист бизнес. Време е за нова регулация, която да въведе в България безспорните норми и стандарти в тази силно чувствителна дейност, за да се ограничат възможностите за манипулации и интриги на частните "социолози", и да осветят приходите им от този пазар.

в.Атака