Президентската институция - това съм аз

На пресконференцията, дадена от президента на България на 12 март 2010 и директно излъчена по Българска национална телевизия, Георги Първанов казва буквално следното:

„Тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуването на стенограмата. Проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серии от лъжи по отношение на президентската институция.”

Това твърдение на автора на репликата „нито ред, нито знак от мен” сякаш не направи впечатление на присъстващите на пресконференцията журналисти.

Нито един от тях не попита Георги Първанов откога въпроси и коментари, отнасящи се до имотното и/ или финансовото състояние на президента се възприемат като атака към президентската институция? Или според президента Първанов „Държавата, пардон, президентската институция - това съм аз”.

 „Серии от лъжи”

 „Ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега”

 заявява на същата пресконференция Георги Първанов.

Сякаш това, че ВЕЧЕ е бил уличаван в лъжа, не се брои.

Впрочем, „истинският образ на една лъжа” се показа и в публичната лекция, изнесена от българския президент пред дипломати и журналисти на 23 юни 2006 г., когато същият този президент твърдеше, че понятие си нямал и не бил знаел, че работи за Държавна сигурност.

 Престижът на президентската институция

 Ако има нещо, което действително уронва престижа на президентската институция, това не са въпросите, задавани пряко или косвено във връзка с финансовото състояние на Георги Първанов. Журналистите имат право да питат, а обществото има право да знае отговорите на подобни въпроси.

Всъщност това, което действително уронва престижа на президентската институция, е фактът, че настоящият президент не само се оказа част от репресивните служби на комунистическия режим, с които той е имал „готовност и желание да работи” (според декларираното от оперативния работник, който го е вербувал), но и че изрече „серии от лъжи” по отношение на своето вземане-даване с Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе безспорно накърнен и от факта, че дванадесет от съветниците на президента-агент също се оказаха било щатни служители, било сътрудници на Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе накърнен и заради големия брой щатни служители на същата тази Държавна сигурност (работила под командата на КГБ), които същият този чувствителен към честта си президент назначи в днешните служби за сигурност. Поне в тези, които са под президентската опека. Как хора, служили доскоро на интересите на чужда държава, днес решават въпроси, свързани с националната сигурност? И в чия полза ги решават?

Престижът на президентската институция пострада силно и от доклада на ОЛАФ, който недвусмислено сочи президента като виновник за разперения политически чадър над уличен в сериозни измами негов спонсор. Дали не беше редно да си подаде оставката, след като България бе лишена от важни субсидии заради неговите опасни връзки?

 Подмяната на дебата

 Иначе проблемът наистина не е в публикуването на стенограмата и действително (в това ще се съглася с г-н президента) беше подменена темата за дебата.

Само с намерението за подмяна може да се обясни това, че този път президентската институция не мълча глухо и тежко като при въпроса на Иво Инджев за подарения мезонет и последвалото уволнение на журналиста, а развихри творческото си въображение за наказателно шоу с двойно предназначение.

И вместо изсмукани от пръста обвинения и смехотворни мотиви за импийчмънт, президентът трябва да бъде изправен пред обикновен български съд за злоупотреба със служебното си положение. Защото ако Георги Първанов ще се среща с министри по лични въпроси, длъжен е да го прави в извънработно време и без да ползва платените от данъкоплатците услуги на стенограф и т.н.

Конституцията е определила точно функциите на българския президент и в тях не влизат срещи с министри, особено пък за обсъждане на „държавническата” тема кой каква реплика бил казал или не в някакво телевизионно шоу.

svobodata.com