1830 г.



Роден е Григор Пърличев - български писател, преводач, общественик. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си "Арматилос" ("Сердарят"). От 1860 г. е учител в Охрид. През 1862 г. написва поемата "Скендербег". Заменя гръцкия език с българския в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Той е автор на стихотворенията ("Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонци", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия" и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във в-к "Време", "Македония", "Право". През 1884 г. пише "Автобиография" (1894 г., посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.


1940 г.



Роден е Недялко Йорданов - поет и драматург. През 1962 г. завършва българска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. В периода 1962-1963 г. работи като учител в Малко Търново. През 1963 г. е драматург на Бургаския театър. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици. Негови творби са "Всичко ще изпитаме" (1963 г.), "Едно дете говори с баща си" (1964 г.), "Когато ставаме бащи" (1965 г.), "Ние не вярваме в щъркели" (пиеса, 1968 г.), "И все пак любов" (1968 г.), "Ние сме на двадесет и пет години" (пиеса, 1969 г.), "Въпрос на принцип" (пиеса, 1972 г.), "Лирика" (1973 г.), "Мотопедът" (лирична комедия, 1973 г.) и др. Режисьор на: "Мотопедът" (1975 г.), "Старецът", "Любов необяснима" (1977 г.), "Кажи ми, Кармен" (1979 г.), "Един час със …" (1990 г.), "Остаряваме бавно", стих. (1990 г.), "Не остарявай любов" (1991 г.), "Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември", сатиричен сборник (1992 г.) и др.
СТАРОСТТА НИ ОТИВА

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...

 

Недялко Йорданов

НЕ ОБИЧАМ КАКАНИЖЕЩАТА ПОЕЗИЯ ЗАВИСЕЩА ОТ СТЪПКАТА И РИМАТА...ЩОТО СЕ ГУБИ ДРУГОТО - ИМЕННО ПОЕЗИЯТА