Петък, 24 Септември 2010г. Автор: Стефан Солаков      

• 

Новината дойде от Жозе Мануел Барозу, шеф на европейското правителство, който според агенция Ройтерс е затворил прозорецът на ЕС за Турция". В реч пред Колумбийския университет в САЩ председателят на Европейската комисия е подчертал културните различия между Европа и нашата югоизточна съседка, които могат да доведат до непреодолими противоречия в общия европейски дом след евентуалното приемане на Турция в ЕС. След подобно изявление нашите държавни ръководители най-сетне трябва да разберат, че Брюксел ни подава дългоочаквания спасителен пояс и само от нас сега зависи как най-добре да изиграем геостратегическите си карти и да отложим за неопределено време преговорите около членството на Турция в ЕС.
Спасителна сламка преди няколко дни ни предложи и френският посланик в София Етиен дьо Понсен, който призова България най-после да каже ясно мнението си дали Турция трябва да влезе в ЕС, или да остане със сегашния статут на засилено партньорство. Вторият вариант, както знаем, е предпочитан от Франция и Германия - две от най-влиятелните ни партньорки в ЕС. Незнайно защо, вместо да се възползва от френския де марш, нашият президент Георги Първанов заядливо посъветва френския амбасадор да не надхвърля правомощията си при подобен вид изявления. Храбрият Гоце иначе е по-нисък от тревата, когато мистър Уорлик, въздесъщият дипломат номер едно на САЩ у нас, ръси по път и над път най-разнообразни, а често пъти налудничави съвети, и открито се намесва във вътрешните работи на нашата страна.
През последните седмици не само в Брюксел, но и във Вашингтон все по-отчетливо се надига конфронтационна вълна срещу новия политически курс на турския премиер Ердоган и неговото ислямистко правителство. Нашите северноатлантически партньори, макар и бавно, най-после започнаха да усещат, че Турция неумолимо излиза от дългогодишната си роля на верен съюзник, играещ по свирката на НАТО и САЩ. Референдумът, състоял се преди 10-ина дни в югоизточната ни съседка, развърза ръцете на ислямските фундаменталисти и създаде качествено нова обстановка в Близкия Изток. Довчерашните лобисти за турската кауза във Вашингтон променят на 180 градуса подкрепата си за Анкара и все по-тревожно предупреждават за опасността от свещен съюз на ислямските държави върху територията на Азия и Африка, начело с въоръжените до зъби режими в Турция и Иран.
Процесът около обединението на ислямските страни тече непосредствено до границите на българската държава. Преди седмица в Истанбул бе създадена нова международна организация - на тюркоезичните страни, с което Турция даде поредната си заявка да събере под един покрив групата постсъветски държави от Средна Азия, които имат важно стратегическо значение в региона най-вече със своите богати енергийни находища. Анкара хитро набляга и върху спойващия цимент на общото тюркоезично семейство като се надява чрез този важен комуникативен лост да играе ролята на безспорен лидер в бъдещата дейност на новата регионална организация. С нейното създаване опасностите за България са главно две. Първата е свързана с досегашната организация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), която по всяка вероятност ще бъде пренебрегната от Турция, очевидно насочваща се към друг тип регионални съюзи - на езикова и религиозна основа. Това ще повлече финансови и икономически загуби за останалите членки на ЧИС и за цялостната досегашна система на тази организация. Втората опасност за нашата държава е очертаващата се възможност тя да бъде подмолно закачена за колесницата на тюркоезичните страни особено след очаквания наскоро Световен конгрес на турския език, който трябва да се състои в Кърджали.
От доста време насам из българските земи шетат безпрепятствено групи турски и ислямистки емисари, които обработват активно населението в смесените райони и го подготвят за "завръщане" в лоното на нововъзкръсналата Османска империя. Тяхната неприкрита арогантност принуди шефовете на нашите специални служби ДАНС и НСС да излязат най-после от своят необяснима секретност и да посочат в прав текст угрозата от "външно деструктивно въздействие в обособените общности". Преведено на разбираем език нашите най-висши експерти по национална сигурност признават пагубното въздействие на турските специални служби върху областите със смесено население.
В одобрената наскоро стратегия за национална сигурност ще прочетете някои странни постановки, част от които звучат доста претенциозно и даже комично. Какво ще рече например изразът: "Асиметрична функционална многофакторност"?! Навремето се подигравахме на подобни словоблудства и ги наричахме "инжектопляктори". Днешните експерти обаче са по-скоро страхливи, отколкото малоумни. Иначе спокойно могат да ни предупредят, че когато става въпрос за асиметричност това е масовото и неконтролирано облъчване на българския ефир от турски радиостанции плюс все по-нарастващото излъчване на турски филми, не само по частните телевизии, но вече и по БНТ, плюс зарибяването на български издателства с щедри хонорари, за да публикуват нонстоп книги на турски автори, и т.н. и т.н. … - ето го и точния превод на "функционалната многофакторност".
Ножът явно е опрял о кокала на българска държавност. Готовността за "многофакторна" реакция, както на експертите, така и на целокупното ни общество е налице. Отвън също ни протягат ръка за помощ и сътрудничество. Какво чакаме още? Нека покажем най-после, че сме народ, а не мърша!

Нека службите да се грижат за сигурността. Да вземат мерки.
Хубаво е, че сигнализирате. Вие изглежда не сте гледали турски сериали, за да видите, че са несравними с гадните американски продукции- на САЩ, които произвеждат престъпници.
Турските сериали показват един морал, който не е комунистически, нито ислямски. Той е балкански и морала, който бе у нас до 1944 г - когато в семействата има уважение и разбирателство. Но засяга теми на бита, на човечността и нито един филм не ни натрапва исляма...
При съединението 1885 - Турция първа ни признава. Когато се води войната със сърбите в турския печат следят събитията с откровена симпатия към българите. Затова трябва да спрем да се занимаваме с разрешаването или забраняване на Турция да влиза в ЕС. Нека това направят големите държави.
В същото време се вижда, че в България много малко са филми от Европа, от нашите съседи. Ние трябва да отиваме към добросъседство, а не, както, според Вас мюсюлмански емисари правят. Те не са турската държава. Те са екстремисти, каквити ги има и у нас. Не може екстремизма, насилието да дава тон на живота ни, на съседските ни отношения. Светът отива към диалог. България е пример, за добри отношения межди исляма и християнството. Мисля, че е време нещо да се учи за да имат децата понятие за религиите.
Но, семейството е, което трябва да завежда децата си на църква. За съжаление точно сегашното поколение не го прави... Безбожници, злобари, завистници, доносници- клюкари- все такива неща ни характеризират, като българи. Не обичаме никого- защото не знаем какво е Бог! Затова не мога да приема мисията, която според Вас се отрежда на България спрямо Турция. Нека е кауза на Партия, но за държава- ... прекалено.
грубо, не е подходящо...
И при Вас прозира необоснована омраза- най лошият и напълно излишен съветник....