1813 г.



Умира Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - български възрожденски книжовник, учител и общественик. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. В продължение на 20 години е учител в килийното училище, където обучава децата на български език. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”. Съставя сборник (дамаскин) от църковни проповеди и други поучителни текстове, пише “Часословец” (наустница) през 1768 г. След Руско-турската война (1768-1774 г.) посещава Света гора за 6 месеца (1776 г.). През 1781 г. прави втори препис на Паисиевата история. През 1794 г. се прибира при сина си в с. Арбанаси (Великотърновско) и през есента е ръкоположен за Врачански епископ. Размириците в Северозападна България, предизвикани от кърджалиите и ордите на Осман Пазвантоглу, го принуждават да се крие в манастири и във Влашко. Съставя 2 ръкописни сборника, наречени Видински (1802 г.). Първият сборник - “Поучения и словосказания на праздников господних”, продължава дамаскинската традиция. Съдържа 79 религиозни слова - поучения за празниците, проповеди, откъси от съчинения на класиците на християнската литература, поучителни разкази, едно посвещение и едно послесловие, преведени от църковнославянски на “болгарский простий и краткий язик”. Вторият Видински сборник - “Разкази и разсъждения”, е съставен предимно от произведения със светско съдържание - поучения и кратки поучителни разкази, средновековната повест “Митология Синтипа Философа”, басни от Езоп, откъси от книгата на Амвросий Марлиан “Театрум политикум” под заглавие “Философские мудрости”. През 1803 г. отива в Букурещ. Написва “Житие и страдание грешнаго Софрония”, отпечатана през 1861 г. от Г. С. Раковски в “Дунавски лебед” (бр. 55-61), а по-късно в “Периодическо списание” (1872 г.). С нея се поставя началото на българската художествена проза. През 1806 г. издава в Римник сборник с поучителни слова “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който е първата новобългарска печатна книга. През 1809 г. превежда съчинението “Театрон политикон” (“Гражданское позорище”). По време на Руско-турската война българската емиграция в Румъния, създава Първи български комитет начело със Софроний Врачански.

1853 г. Роден е д-р Константин Стоилов Стоилов - български държавник и политик, юрист. Член е на БКД (1884 г.). Завършва Роберт колеж в Цариград (1871 г.) и право с докторат в Хайделберг (1877 г.). Специализира в Париж, където слуша лекции по френско гражданско право (1877-1878 г.). В края на Руско-турската война се завръща в България и участва активно в движението против Берлинския мирен договор (1878 г.). Председател е на Пловдивския областен съд (1878-1879 г.) Участва в работата на Учредителното събрание, където се проявява като един от водачите на Консервативната партия. Министър е на външните работи и на вероизповеданията по време на Режима на пълномощията (1881-1883 г.) и министър на правосъдието (1883-1884 г.). След абдикацията на княз Ал. Батенберг (1886 г.) и образуването на регентството е министър на правосъдието (1886-1887 г.). След избора на Фердинанд Сакскобургготски за български княз (1887 г.) е министър-председател (28 юни – 20 август 1887 г.), а след това за министър на правосъдието (20 август 1887 г. – 12 юли 1888 г.). След падането на Ст. Стамболов е отново министър-председател (18 май 1894 г. – 18 януари 1899 г.). Водач е на Народната партия, основана през лятото на 1894 г. Като ръководител на правителството Стоилов съдейства за възстановяване на отношенията между България и Русия (2 февруари 1896 г.). Води политика на добросъседски отношения с балканските държави и особено с Османската империя. Българската екзархия получава от Високата порта три берата за екзархийски митрополити в Македония - в Дебър, Битоля и Струмица (1897 г.), откриват се български търговски агентства в някои средищни градове на европейска Турция - Солун, Битоля, Скопие, Дедеагач, Сяр и др. Умира на 23 март 1901 г. в София.

1902 г. Избухва Горноджумайското въстание. Горноджумайското въстание е организирано от Върховния македоно-одрински комитет с ръководители Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Въстанието си поставя за задача не толкова освобождението на Македония от турско робство, колкото да привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос и да предизвика намесата на Великите сили за прилагане на реформите, предвидени в чл. 23. от Берлинския договор за християнското население в европейските владения на Османската империя. Въстанието се ограничава в някои селища на Горноджумайския край – Железница, Сърбиново (днес Брежани), Градево, Бистрица и др. В съседните райони – Разложко, Мелнишко, Петричко, Малешевско и Струмишко, се водят само отделни сражения между въстаниците и турските войски. Броят на четниците възлиза на около 2500 души. Въпреки това за потушаването на въстанието са съсредоточени големи войскови части от Високата порта. 15 села са изгорени. Голяма част от местното население е избито, а друго търси спасение чрез бягство в свободното Българско княжество. Неуспехът на въстанието нанася удар на комитетската мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация във въстаналите селища. Жестокостите на турските власти предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят. Под тяхно давление Високата порта е принудена да приеме изработените от тях пъдарски реформи. Опасността от нови разкрития на местните комитети заставя ВМОРО да ускори подготвяното от нея въстание.

1996 г. С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ "Славяни", ТБ "Моллов", Ямболска и Добруджанска банка. През май 1996 г. влизат в сила правните процедури за банковата несъстоятелност. Непосредствено след това 14 банки, представляващи 24 % от банковата система, са поставени под особен надзор. Между май 1996 г. и април 1997 г. броят на затворените банки и банките, поставени под особен надзор, достигна осемнадесет. Това е равносилно на затварянето на една трета от банковия сектор в България. От 27 частни банки, съществували по това време, четирите най-големи и най-популярни, са включени в списъка на институциите под особен надзор. В допълнение, банковият надзор предприе поредица мерки спрямо 19 банки, включващи забрана за плащане на дивиденти без разрешение на БНБ, забрана за отпускане на нови кредити, мерки за събиране на плащанията по отпуснати кредити, лимитиране на лихвените проценти по депозитите и съкращаване на оперативните разходи.

По материали на Фокус