Постинг
23.09.2010 08:37 -
Днешната дата в историята
1813 г.
Умира Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - български възрожденски книжовник, учител и общественик. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. В продължение на 20 години е учител в килийното училище, където обучава децата на български език. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”. Съставя сборник (дамаскин) от църковни проповеди и други поучителни текстове, пише “Часословец” (наустница) през 1768 г. След Руско-турската война (1768-1774 г.) посещава Света гора за 6 месеца (1776 г.). През 1781 г. прави втори препис на Паисиевата история. През 1794 г. се прибира при сина си в с. Арбанаси (Великотърновско) и през есента е ръкоположен за Врачански епископ. Размириците в Северозападна България, предизвикани от кърджалиите и ордите на Осман Пазвантоглу, го принуждават да се крие в манастири и във Влашко. Съставя 2 ръкописни сборника, наречени Видински (1802 г.). Първият сборник - “Поучения и словосказания на праздников господних”, продължава дамаскинската традиция. Съдържа 79 религиозни слова - поучения за празниците, проповеди, откъси от съчинения на класиците на християнската литература, поучителни разкази, едно посвещение и едно послесловие, преведени от църковнославянски на “болгарский простий и краткий язик”. Вторият Видински сборник - “Разкази и разсъждения”, е съставен предимно от произведения със светско съдържание - поучения и кратки поучителни разкази, средновековната повест “Митология Синтипа Философа”, басни от Езоп, откъси от книгата на Амвросий Марлиан “Театрум политикум” под заглавие “Философские мудрости”. През 1803 г. отива в Букурещ. Написва “Житие и страдание грешнаго Софрония”, отпечатана през 1861 г. от Г. С. Раковски в “Дунавски лебед” (бр. 55-61), а по-късно в “Периодическо списание” (1872 г.). С нея се поставя началото на българската художествена проза. През 1806 г. издава в Римник сборник с поучителни слова “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който е първата новобългарска печатна книга. През 1809 г. превежда съчинението “Театрон политикон” (“Гражданское позорище”). По време на Руско-турската война българската емиграция в Румъния, създава Първи български комитет начело със Софроний Врачански.
По материали на Фокус
Умира Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - български възрожденски книжовник, учител и общественик. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. В продължение на 20 години е учител в килийното училище, където обучава децата на български език. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”. Съставя сборник (дамаскин) от църковни проповеди и други поучителни текстове, пише “Часословец” (наустница) през 1768 г. След Руско-турската война (1768-1774 г.) посещава Света гора за 6 месеца (1776 г.). През 1781 г. прави втори препис на Паисиевата история. През 1794 г. се прибира при сина си в с. Арбанаси (Великотърновско) и през есента е ръкоположен за Врачански епископ. Размириците в Северозападна България, предизвикани от кърджалиите и ордите на Осман Пазвантоглу, го принуждават да се крие в манастири и във Влашко. Съставя 2 ръкописни сборника, наречени Видински (1802 г.). Първият сборник - “Поучения и словосказания на праздников господних”, продължава дамаскинската традиция. Съдържа 79 религиозни слова - поучения за празниците, проповеди, откъси от съчинения на класиците на християнската литература, поучителни разкази, едно посвещение и едно послесловие, преведени от църковнославянски на “болгарский простий и краткий язик”. Вторият Видински сборник - “Разкази и разсъждения”, е съставен предимно от произведения със светско съдържание - поучения и кратки поучителни разкази, средновековната повест “Митология Синтипа Философа”, басни от Езоп, откъси от книгата на Амвросий Марлиан “Театрум политикум” под заглавие “Философские мудрости”. През 1803 г. отива в Букурещ. Написва “Житие и страдание грешнаго Софрония”, отпечатана през 1861 г. от Г. С. Раковски в “Дунавски лебед” (бр. 55-61), а по-късно в “Периодическо списание” (1872 г.). С нея се поставя началото на българската художествена проза. През 1806 г. издава в Римник сборник с поучителни слова “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който е първата новобългарска печатна книга. През 1809 г. превежда съчинението “Театрон политикон” (“Гражданское позорище”). По време на Руско-турската война българската емиграция в Румъния, създава Първи български комитет начело със Софроний Врачански.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Община Генерал Тошево
2. Свободата
3. радио добруджа
4. Дир.бг
5. Дарик
6. Разкрития
7. Православен календар
8. екип нюз
9. Агенция Фокус
10. АБВ поща
11. Агенция Крос
12. Караоке сайт
13. Днес.бг
14. Добричонлайн
15. Българска виртуална библиотека
16. Народно събрание
17. Новини от България
18. Вестници
19. БГ снайпер
20. Информационен портал
21. Областен управител Добрич
22. Медиапул
2. Свободата
3. радио добруджа
4. Дир.бг
5. Дарик
6. Разкрития
7. Православен календар
8. екип нюз
9. Агенция Фокус
10. АБВ поща
11. Агенция Крос
12. Караоке сайт
13. Днес.бг
14. Добричонлайн
15. Българска виртуална библиотека
16. Народно събрание
17. Новини от България
18. Вестници
19. БГ снайпер
20. Информационен портал
21. Областен управител Добрич
22. Медиапул