Генерал Тошево -новините днес и каквито са

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.07.2010 07:18 - На днешната дата

Автор: panaiotov Категория: Новини

Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове:

1868 г.

Начело на въоръжена чета от 129 души Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра.

Хаджи Димитър (Д. Николов Асенов) е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Той е войвода, участник в националноосвободителното движение. Учи в родния си град. След убийството на Али Ефенди през декември 1860 г. от Панайот Хитов и Ст. Люцканов е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. се присъединява към четата на Панайот Хитов, с която обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е неин знаменосец. Заедно с Панайот Хитов прекарва зимата на 1863 г.-1864 г. в Сърбия. През пролетта отива в Букурещ, където се среща с Георги Сава Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Ж. Чернев и Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но също се разделят. Заедно с няколко души действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. След битката в местността Кинлъдере при с. Вишовград, Търновско, се оттегля с оцелелите четници в Стара планина. Загива на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г.

Стефан Караджа (С. Тодоров Димов) е деец на националноосвободителното движение, войвода. Роден е на 11 май 1840 г. в с. Ичме (дн. Ст. Караджово), Ямболско. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса. Преследван от турците, той се укрива няколко месеца, след което отива в Румъния, а после постъпва в Първа българска легия в Белград. След разпускането й се връща в Тулча, но скоро отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. напуска легията и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско. В боя в местността Канлъдере, край Вишовград, е ранен тежко и пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. На 12 юли е откаран в Търново, а на 13 е отведен в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му за поколенията.

1895 г.

След покушение умира Стефан Стамболов. Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му е принуден да емигрира в Румъния. След като пристига в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира. През ноември 1875 г. Стефан Стамболов пристига в Гюргево и участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет, които продължават и през декември същата година. Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е определен за апостол на I - Търновски, революционен окръг с помощници Г. Измирлиев и Хр. Караминков (Бунито). Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. След Освобождението се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г., Стамболов взема дейно участие във всенародното протестно движение на българския народ против тях. Става един от основателите на местния комитет "Единство" и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Във връзка със свиканото Учредително събрание 1879 г. в Търново за изработването на конституция е избран за негов депутат от Македония, но не е допуснат в неговите заседания, тъй като е взето решение в това събрание да не присъстват депутатите, избрани от Македония. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове. Междувременно, въпреки че няма необходимата възраст според конституцията, е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, където се изявява с ораторските си способности. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на каравелистите. В края на юни 1884 г. след назначаването на П. Каравелов за министър-председател е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание. Посреща с радост извършеното в Пловдив Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. и участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885 г. До лятото на 1886 г. се придържа плътно до поведението на своя партиен шеф П. Каравелов. След извършването на държавния преврат от 1886 г. пътищата им рязко се разминават. Стамболов се обявява срещу детронирането на княза и отказва да влезе в състава на изредилите се в продължение на няколко дни две временни правителства. Развива голяма дейност за връщането на прогонения вън от страната княз и след като постига тази цел, застава твърдо зад него. Когато все пак Александър I Батенберг преценява, че оставането му на българския престол е невъзможно повече, преди да напусне окончателно пределите на страната, сформира Регентски съвет, в който включва и Стамболов. От този момент Стамболов започва да играе първостепенна роля в политическия живот на княжеството. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г (когато подава оставка). направлява цялостната политическа дейност на страната. От този момент насетне се опитва да съсредоточи силите си в създадената от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Дейността му обаче е силно възпрепятствана, тъй като е поставен фактически в положение на домашен арест. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен.

Стефан Стамболов е автор на сравнително неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 заедно с Хр. Ботев в стихосбирката "Песни и стихотворения". Като журналист сътрудничи на редица български и руски периодични издания, редактира и други вестници. Като преводач превежда главно стихотворения от руски език, както и романа на Н. Г. Чернишевски "Какво да се прави?", текста на който не успява да обнародва, поради което не е запазен.

По материали на Агенция Фокус

Нагоре

Тагове: дата,