Събота, 3 Юли 2010г. Автор: в. Атака  

• 

5 млн. лева на месец от просия в България потъват в джобовете на циганските барони

Докато кризата докара десетки български семейства до ръба на мизерията, бизнесът, наречен "просия" (защото е именно бизнес) процъфтява с пълна сила. Оказва се, че докато гладът чука на вратата на хиляди сънародници, останали без работа заради икономическата и финансова рецесия, сополивите и окъсани циганета, които врънкат хората по градове и села за някоя и друга стотинка, припечелват по средно 2000 лева на месец. Това не може да значи друго, освен че просията излезе най-печелившият бизнес у нас - не изисква инвестиции, нито пък кой знае какъв труд, просто трябва да си достатъчно жалък на вид и да умееш да предизвикваш съжаление. Този "занаят" вече усвоиха стотици, а може би и хиляди роми по всяко кътче на България. Боси и мръсни циганчета чакат до почти всеки голям магазин, та да приберат стотинките, с които отключваш пазарната количка. Същите кръстосват кафета и ресторанти, където драматично прекъсват разговорите и вечерите, за да поискат парички за хляб. Просията стана масова, повсеместна и прогресивна професия, която практикуват стотици здрави и прави роми, бременни, млади майки с бебета на ръце, малолетни и възрастни, които често симулират дори недъзи, та да им пуснат някоя пара в кашона. Как и защо стана така, че средностатистическият българин, който обикновено работи за не повече от 400 лева на месец, стана едър спонсор на тези, които просто не са избрали работата като начин за преживяване?
Акцията "просяци", реализирана от МВР и Столична община преди около месец разкри не само неподозирания размер на доходите им от просия, но и възрастовия профил на мързеливите роми. Шокиращото е, че половината от тях са малолетни, почти невръстни деца. От регистрирани при операцията около 300 случая на просия, 132 са дело именно на малолетни роми. Същите тези невзрачни хлапета, които инспекторите са намерили по ъглите на софийските улици, охотно споделили, че припечелват по близо 2000 лв. на месец! Българските аналози на френския Гаврош обаче масово не са дори прилично обезпечени за уличния си труд. Анкетата сред тях е показала, че парите, които сколасват да измолят от не особено заможния българин, не отиват нито за дрешки, нито пък за по-качествена храна за децата. Напротив - самите те признават, че мама и тате прибират печалбата и я изразходват, както на тях им скимне. Голяма част обаче от просията е организирана от босовета на циганските кланове в страната, които си докарват милиони на година от подобно унизително действие. Срещу 200-300 лева на месец те "наемат" отрочетата на цели фамилии, които после да просят за тях. Така че не е чудно, че във

всеки един коптор
съжителстват 99%
мизерни срещу 1% свръхбогати роми
Последните са именно организаторите и покровителите на плъзналите из цялата страна просяци. Тогава трябва ли да се учудваме на едно паралелно изследване, което ни съобщава, че 82 на сто от циганските семейства използват мобилни телефони, почти всички имат телевизори, но едва 50 % се ползват домашна баня? Че хората от ромски произход у нас не са любители на редовия трудов живот отдавна не е тайна за никого. Те ясно дадоха да се разбере, че се радват на дребния келепирец от поредната кокошкорска проява, че да плащаш данъци и сметки е направо кощуство, че гледат децата си в мизерия, обричайки ги на един непълноценен и лишен от връзка с реалността живот. Страшно е обаче да гледаш как десетките новородени на 12, 13- или 14-годишни циганки моментално заемат малкото свободни ъгли и тротоари по улиците, за да искат от тези, които работят, пари, които пък на свой ред отиват за телефоните и телевизорите на мама и тате или в касите на циганските босове, които освен че нямат интерес към пазара на труда, нямат интерес и към собствените си деца. Напротив - те ги поддържат във възможно най-жалък вид, та да докарат повечко "оборот" от улицата у дома. "Това са изстрадали деца, свикнали и отглеждани в недобра семейна среда, с липсваща подкрепа от страна на родителите", коментира казуса Минка Владимирова, шеф на дирекцията "Социални дейности" към Столичната община. Още по-печеливша е стратегията за просия с бебе на ръце. До големите подлези в столицата

ежедневно клечат
млади и здрави ромки
които енергично клатушкат в ръце поредната рожба - още едно неизкъпано, ненахранено, жално на вид дете. Горестният апел: "Болно е, мале, дай малко пара", е звънтял в ушите на всеки гражданин, който, бързайки за работа, се среща лице в лице с неволите, които циганката енергично опитва да демонстрира. Когато пък решиш да отминеш набързо подобна гледка, то младата майка или нейното поотраснало хлапе започват да те преследват, като с все по-жалък глас молят за стотинки. Просията в София дори е организиран бизнес. В столицата вече идвали групи от провинцията, които през деня "работят", а вечер се прибират по родните си места. Установена е, например, майка с бебе, която почти всеки ден пътува от Стамболийски, за да проси в района на Духовната семинария. Групи от Стамболийски, Перник и Монтана пристигат всеки ден в столицата, за да спечелят пари от просене. Монтанската група, например, била специализирана за просещи възрастни хора с увреждания, даже и ръководителят й е човек с увреждания. Голяма част от гастролиращите просяци не спят в София, а се прибират с автомобили по родните си места. Групата от Монтана обаче била наела апартамент за пренощуване в столицата. Така, с постоянство и голяма доза наглост тези жални гаврошовци заработват солидната улична надница, която, пресметната за един месец, дава сума, десет пъти по-голяма от средната работна заплата на българина, който все още има щестието въобще да има работа. Същият българин, който откъсва от собствения си залък, за да изхрани едното си гладно дете. Циганите в повечето случаи не са за оплакване - имат родители - живи, здрави, с телефони и телевизори. Родители, които завещават на този свят поредната група просяци, които от малки изкарват по 2000 лв. на месец, без да работят. Как тогава да очакваме от тях утре да се появат в училище, да следват в университет, да работят, да плащат данъци, да станат психически уравновесени и физически здрави?! Няма как. Семейният модел на ромското малцинство се превръща в порочен кръг, който възпроизвежда нови и нови просяци, крадци, насилници ... все хора, които живеят напук на държавата, а не в нейна полза. "Просещото на улицата дете в по-голямата част от случаите е социално неглижирано, липсват му социални умения, претърпяло е домашно насилие", посочи Минка Владимирова. Някой трябва да извади тези деца от безалтернативната среда, в която ги потапят родителите им. Техният детски свят не трябва да е на улицата, а на площадките, в училищата. Проведената преди време в столицата акция на МВР и Столична община под кодовото име "Просяци" прати няколко хлапета в сиропиталище, други попаднаха в кризисен център за деца, претърпели насилие, а

една просякиня с шест отрочета бе настанена
в специализирано учреждение. Само това е спасението. Девет съвместни екипа на общината и МВР обиколиха улиците на София и констатираха тъжната картина - цигани пращат децата си да лежат по тротоари в борба за милосърдието на всеки един от нас. Когато родителите експлоатират и рушат живота на децата си, те нямат право да се наричат родители. Просещите на улицата в повечето случаи се регистрират след сигнали от гражданите, като сред най-активните в това отношение била кметът на София Йорданка Фандъкова, която нееднократно е подавала сигнали за видени от нея просяци. Такива сигнали може да подаде всеки - чрез полицията, телефон 112, както и на гореща телефонна линия за деца, жертви на насилие. От Столична община съветват сигналът да е първото нещо, което да се направи, вместо да се дават пари на детето, които няма да останат за него или да подобрят статуса му. Изводът е, че държавата не бива да позволява анархичният модел на поведение на циганите да продължва да действа успешно у нас. От тяхната общност не бива да излизат само престъпници, които живеят напук и въпреки правилата и печелят за сметка на българските граждани, които работят, плащат данъци и гледат съвестно семействата си. Иначе казано, докато гаврошовският занаят у нас се разраства и става се по-печеливш, нищо добро не ни чака.

Печелят, но не и от мен.