Петък, 18 Юни 2010г. Автор: Робърт Л. Полок  

• 

Турция нажежава до бяло напрежението в Близкия изток

По всичко изглежда, че ислямска Турция е надценила стратегическото си географско положение. Доскоро казионните медии в САЩ извиняваха и най-грубите прояви на нейната политика - терора над кюрдите, убийствата на християнски свещеници и журналисти, неоосманските й претенции - с мотива, че тя е съюзник на Вашингтон. Изтъкваха абсурдния аргумент, че ислямската партия на Ердоган била мюсюлмански аналог на християндемократическите партии в Европа! След провокацията с "флотилията на мира", организирана от ислямска НПО, в САЩ настъпи отрезвяване. В авангарда на критиките срещу Турция е консервативният "Уолстрийт джърнъл".
Представяме ви уводната статия "Erdogan and the Decline of the Turks" на шефа на отдела за коментари и анализи на вестника, Робърт Л. Полок.

Да следиш турския дисксурс в последите години означаваше да гледаш как една цяла нация се срива в лудостта. Представете си 80 милиона души, които стоят на кръстопътя между Европа и Азия и не говорят нито един от индоевропейските езици, но поне няколкостотин хиляди имат достъп до смислени външни медии. Информацията, която достига до тях, се прецежда през една светска преса, в сравнение с която италианските комунисти изглеждат десни и през нарастващо число държавни, т.е. ислямистки медии, за които най-важна е темата за зловредното влияние на Израел върху САЩ и останалия свят.
Да вземем примерно 2003 г., когато Анкара отказа да пусне американските въоръжени сили да влязат в Ирак откъм север. Тогава, докато американските медии кършеха пръсти около въпроса "Как загубихме Турция?", в Анкара и Истанбул не се занимаваха с подобни интроспекции. Обратно, те хранеха турците с ежедневни дози въображаеми зверства, извършени от американците в Ирак, често с внушението, че САЩ действат като оръдие на евреите. Вестник "Йени Шафак" - ежедневното четиво на премиера Ердоган - описваше как американците изхвърлили толкова много трупове на иракчани в Ефрат, че местните ходжи издали фатва, забраняваща на жителите да ядат риба. Същият вестник повтаряше непрекъснато, че във Фалуджа американците са използвали химически оръжия; че в Ирак редом с американците се бият израелци; че американците вадят вътрешностите на мъртви иракчани и ги продават на "пазара на органи" в САЩ.
Междувременно светският в. "Хюрриет" твърдеше, че в иракския град Мосул израелски войници са убили турски охранители и че САЩ започват военна окупация на мюсюлманска Индонезия под маската на хуманитарна помощ. После американският посланик в Анкара Ерик Еделман се видя принуден да даде пресконференция, за да обясни на турските медии, че САЩ не са провеждали таен ядрен опит, който да предизвика Цунами"2004 в Индийски океан. Една от най-налудничавите теории, циркулиращи из Анкара беше, че САЩ колонизират Близкия изток, защото американските учени очакват удар на астероид в Земята в региона на Северна Америка.
Версиите за Мосул и за кражбата на органи скоро бяха обединение в хитовия турски филм "Долината на вълците", който аз лично гледах през 2006 г. в един мол в Анкара. Въпреки слабия си турски език не почувствах нужда от превод - ясно се виждаше как органите на мъртвите иракчани се слагат в щайги с надпис "За Ню Йорк" и "За Тел Авив". Не е преувеличено да кажем, че подобна антисемитска вълна в средствата за масово осведомяване не е имало дори в Европа от времената на Третия райх. В една от срещите си с премиера Ердоган през 2006 г. го попитах вярва ли в разказите за кражба на органи от иракчани, той не намери сили да ги отрече.
"Смятам, че хората, направили този филм, са ползвали за база съобщенията в медиите. Например затвора Абу Гариб… Виждали сме това по телевизията. Сега в световните медии гледаме затвора в Гуантанамо Бей. Вероятно този филм е бил направен под влиянието на подобни информации..."
Бях смаян, че министър-председателят не може да заклейми един измислен сценарий, популяризиращ старата клевета за кървави жертвоприношения при евреите. А не е трябвало да се учудвам. Оттогава досега Ердоган и неговата партия правят политика от омразата си към Америка и Израел. Едва ли може да има съмнение, че турската флотилия, която се опита да наруши израелско-египетската блокада на Газа, е организирана с одобрението на Ердоган, ако не и с неговото насърчение.
Турският външен министър Ахмет Давутоглу е автор на философия, според която Турция трябва да отслаби връзките си със САЩ, НАТО и Европейския съюз и да потърси своя собствена сфера на влияние в източна посока. Не е чудно, че неотдавна Турция уреди сделка, която развързва ръцете на Иран в обогатяването на уран
За съжаление, в Турция няма надеждна опозиция, откак през 2002 г. корумпираните светски партии загубиха изборите. Вдъхновяваната от Ататаюрк Народно-републиканска партия неотдавна изхвърли своя лидер, който навсякъде виждаше заговори на ЦРУ. Новият й водач пък иска мощно увеличаване на социалните разходи на държавата - в момент, когато в останалия свят държавните приходи се сриват. Нещо повече, турците не осъзнават собственото си лицемерие. Попитайте ги как ще се чувстват, ако други страни организират хуманитарен конвой (аналог на флотилията за Газа), който да достави помощ за кюрдското малцинство в Турция и ще получите в отговор облещени физиономии. Слепотата на турците относно кюрдския проблем става още по-очевидна, ако си спомним, как през 1998 г. Турция предприе военно нахлуване в Сирия с обяснението, че Дамаск спонсорира кюрдския тероризъм. По онова време кюрдският сепаратистки лидер Абдуллах Йоджелан се криеше из европейските столици, докато накрая ЦРУ го залови в Кения и го предаде на Анкара. Тогава антитерористичният алианс на Турция с Израел и САЩ беше най-естественото нещо. И въпреки това министър-председателят Ердоган бе един от първите световни лидери, които признаха правителството на Хамас в Газа. След като провокира Израел от името на Хамас, сега той нажежава реториката с изявления като "Израел шокира съвестта на човечеството". Външният министър Давутоглу провокира САЩ. "Очакваме от вас да се солидаризирате изцяло с нас. Това не трябва да ви звучи като избор между Турция и Израел. Това е избор между доброто и злото", заявява той на Вашингтон.
Моля ви! Добрите лидери се стремят да разсейват напрежението в ситуации като сегашната, а не да го ескалират. Никой американец не бива да се заблуждава относно истинските мотиви на тези мъже. Те са демагози, разчитащи на най-лошите елементи в страната си и в широкия Близък изток. Очевидният отговор на въпроса "Кой проигра Турция", западно-ориентираната Турция, е: самите турци я проиграха. Най-важният въпрос сега е какви поражения ще нанасят на мира в региона отсега нататък.