Сряда, 2 Юни 2010г. Автор: в. Атака  

• 

Безродници превърнаха Деня на Ботев в ден за политическо лицемерие

Преди осем години, когато отдавна бяхме затънали в калта на т. нар. преход и баехме дали скоро ще видим заветната светлина в тунела, един ученик написа писмо до Ботев, в което се казва: "Ако беше тук, ти щеше да разбереш колко всъщност си неразбран. Днешните ценности никак не се доближават до това, което изповядваш. Не знаеш каква гордост е днес да се изправиш и да извикаш: "Аз не съм патриот. Аз съм гражданин на света!" Забравяйки и баща, и майка, и брат, и либе... Забравяйки откъде си тръгнал. Да, това е обществото днес - дърво без корен."
Това 17-годишно момче беше попарено от безродието на своите сънародници, от измяната и предателството им към идеалите на нацията. Но той говори за ония, които не се кълнат в род и родина. А по-страшно е предателството на другите - които, развели Ботев като знаме, се втурнаха да грабят събраното, да бастисват граденото, да трупат и влачат като плъхове в хралупите си, разбирай личните им банкови сметки предимно извън пределите на родината. Дали нощем не им се е явявал насън високочелият воевода със сабя в ръката, коленичил да целуне козлодуйския бряг? Надали, понеже други страхове ги тресяха - да се не узнаят тъмните страници на доносническото им минало, да не паднат от власт преди да са се наяли достатъчно, да не им посегне някой на натрупаното вече имане или да ги гръмнат на някоя тъмна улица другите, дето също искат да грабят.
Тъй или иначе, тия хора, които идваха уж да водят народа, закичили бяха на ревера си Ботев като знак за своята принадлежност към нацията, като орден за общи с него заслуги към Отечеството. Те се катереха към връх Околчица в деня на неговата гибел и скланяха глави в измамно смирение пред подвига му. Измамно, защото за тия родоотстъпници той никога не ще бъде нещо друго освен един хаймана, един нехранимайко, терорист и екстремист. Те говореха за борбата, за свободата и правдата, но дори не споменаваха във високопарните си речи за какво се борил, срещу кого е тръгнал да се бие, свобода от кого да извоюва. Премълчаваха дори, че робството е било турско. Понеже турци бяха ортаците им в ограбването и опропастяването на България.
И днес някои от тях продължават лицемерно да свеждат глава и да изричат празните думи, зад които се опитват да скрият предателството си към Отечеството.
На 20 май (нов стил 2 юни) 1876 година Ботев пада, пронизан от турски куршум в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
Денят за всенародна почит към подвига на поета революционер и четата му се отбелязва от 1901 година, когато за тържествата на легендарния връх идват живи Ботеви четници.
Няма да питаме защо на освободена България са й трябвали 25 години да си спомни и почете своя герой. Имало е по-важни неща - Съединението, войната със сърбите нашественици... След 1901 г. обаче Денят на Ботев се празнувал всяка година. Като дошли комунистите на власт, изобретили ритуала с тържествения митинг-заря, на който наред с Ботев се поменават и имената на партизани и антифашисти. Понеже новите управници на държавата, пеейки "Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител Димитров", обявили 2 юни за Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война.
Да приравниш битката срещу турските поробители с тази срещу капитализма е наглост, каквато само комунисти могат да проявят. Но в онези години осмелилите се да отбележат това били пращани "на място злачно и на място покойно". Тъй или иначе, на 2 юни от 1948 година насетне вият сирени, а от 1953 г.

партийните и държавни
ръководители се
катереха на връх Вола

да държат кухи речи, а народът отиваше там да слуша и да ръкопляска на глупостите им. Студентите с червени фуражки ходеха даже задължително, да се кълнат във вярност на партията, присвоила си националния герой като част от заграбената България.
В усърдието си да употребят за свои цели името на Ботев, комунистите му приписаха даже партийна принадлежност - той, видите ли, изповядвал идеите на Маркс и Енгелс. А какво би рекъл поетът, да би видял и чул червената им агитация, употребяваща подвига и гибелта му по всички правила на идеологическата йезуитщина?
"Протестуваме!" - Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паяка. Само - црррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50 - 60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т. е - в Диар Бекир и в Акия, тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши."
Точно тъй, на въжето щяха да го окачат още в първите дни след така наречената си революция. И въобще нямаше да се стигне до Ден на Ботев и борците против капитализма, чиято борба се изразявала в прибиране - отначало на кашкавала от мандрите, после и на самите мандри.
Та представете си как Ботев крещи на площада за "смърт на гадовете" или как седи кротко на безумно партийно събрание и слуша тъпоумията на някой самозван неук властник, доскорошен селски измекярин.
През 1988 г., две години след като тъпата пропаганда на комунистите се пропука на изток от нас и

стана неудобно да
се честват борците
против капитализма

2 юни бе провъзгласен за Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. Не било по врат, ами по шия. Какво е това социално освобождение, което да е с Ботев, с Левски, че и "с кръста равно"? Ами ясно е то - иде реч пак за кашкавала, мандрите, фабриките и узурпирането на националните идеали.
От 1991 г. до 1993 г. чествахме 2 юни като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, преди с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г да бъде обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Това обаче никак не промени традицията с развяването на Ботев като червено знаме, с кухите речи и внушенията, че той бил другар на другарите. Защото през ноември 2001 г. за президент на Република България бе избран Георги Първанов, комунист и, както се оказа впоследствие, бивш агент на Държавна сигурност, осъществявал секретната си дейност под псевдонима Гоце. Той встъпи в длъжност на 22 януари 2002 г. и същата година на площад "Христо Ботев" във Враца дръпна "прочувствена" реч за Ботев и българската национална революция. Изтъкна как "на този ден ние сваляме шапки и коленичим пред саможертвата", как "се прекланяме пред паметта на хилядите именити и безименни герои" и как "чрез Ботев, чрез Апостола, чрез техните съратници България изкачи един от най-високите си върхове във вековните си борби за социална справедливост и национална независимост."
Ново не е научено, нищо старо не е забравено, приемствеността е пълна - пак има хиляди герои. Е, не се казва за какво и против какво са се борили, но социалната справедливост изпреварва националната независимост, значи воюващите с мандрите на капитала пак са поменати, макар индиректно.

Узурпирането на
историята, героите
и празниците

е част от идеологическите прийоми на комунистите, от които те никога няма да се откажат. Защото такава е философията на стремежа им към властта - да бъдат заграбени всички материални и духовни ценности, натрупани от народа.
Пак на същото място и в съшия ден 4 години по-късно президентът, сдобил втори мандат и по тая причина онаглял още повече, си позволи да нападне българските патриоти, да заклейми днешните Ботевци. Да осъди тези невписващи се в рамките на послушанието "хаймани и нехранимайковци, екстремисти, терористи и хулигани", които организираха многохилядни митинги и демонстрации, протестирайки срещу грабежите и беззаконията под властта на падишаха, пардон - тройната коалиция и нейния президент.
"Нека не забравяме, призова Гоце, че Ботевият патриотизъм беше чужд на всякакъв шовинизъм, на високомерието към другите. Нека не забравяме, че родолюбието означава преди всичко отговорност... И на Ботев, и на другите герои от българското Възраждане им бяха чужди религиозната, етническата, националната ненавист и омраза. Когато говорим за родолюбието на Ботев, нека не забравяме, че по един неповторим начин той обръщаше своя патриотичен гняв и навътре, към собствените ни недъзи и слабости... Сега задачите пред българското общество са други, но смятам, че остава актуална повелята на Христо Ботев да бъдем единни, осъществявайки своите цели, своите съвременни предприятия."
Виж ти, Ботев бил обръщал патриотизма си на самокритика, докато

правел дослук с
турците в името
на единството

за да осъществи тройната коалиция 130 години по-късно своите цели и предприятия. Изричал ли е някой някога по-нагла лъжа? И нито дума за това, в името на какво е загинал поетът. В речта на Гоце турското робство не присъства, но пък има друго: че "именно неговата (на Ботев) социална непримиримост към всяко зло, което е царувало в тая робска земя, съчетано с блестящата му прозорливост, го нарежда в пантеона на българската национална история."
Сега загрявате ли какво внушава Гоце - че Ботев е велик, понеже в съглашение с турците се борил за "най-справедливия обществен строй", чиито следовници в момента са бандитите от тройната коалиция.
На 2 юни миналата година лидерът на АТАКА Волен Сидеров заяви от връх Околчица: "Ние, българските патриоти, сме тук, за да покажем, че сме последователи на Христо Ботев, на всички наши национални герои, които не се поколебаха да дадат живота си за България. Ние сме тук, за да кажем, че днес България не е свободна държава, за да кажем, че днес България отново е под турско робство. Ние сме тук, за да кажем, че ако Ботев беше жив, той щеше да се бори срещу сегашната власт."
Месец по-късно българският народ доказа правотата на думите му и свали от власт червените, които в дослук с турците ограбваха държавата. Остана само "социалният президент" Гоце - още малко, да доизкара мандата си.