Генерал Тошево -новините днес и каквито са

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.04.2010 07:45 - На днешната дата

Автор: panaiotov Категория: Новини

Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:

1876 г.

В Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня. Въстанието избухва два дни по-рано, на 20 април, в Копривщица. На Оборищенското събрание, проведено от 14 до 16 април, е определено въстанието да избухне на 1 май. Поради предателството на един от присъстващите депутати местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака става начало на въстанието в Копривщица (20 април). Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо (понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо"), с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание

1876 г.

Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов се споразумяват да работят съвместно по подготовката на чета, която да се прехвърли в България на 11 май, когато се предвижда да избухне въстанието във Враца.

Прехвърлянето на четата на Христо Ботев става на 17 май (ст.стил, нов стил – 28 май). За да преминат през Дунава на 16 май (ст.стил, нов стил – 27 май), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". На следващия ден Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май (ст.стил, нов стил – 29 май)тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май (ст.стил, нов стил – 1 юни) Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май (ст.стил, нов стил – 2 юни)тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1970 г.

За първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда.

1923 г.

Роден е Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) - български поет и сатирик. Родом е от гр. Сливен. Той завършва гимназия в родния си град през 1941 г. и право в СУ“Св. Климент Охридски” през 1945 г. През юли - септември 1941 г. заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев урежда в Сливен антифашисткия бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 г. е арестуван. Радой Ралин участва в Отечествената война. През 1949-1950 г. е в Чехословакия, където изучава езика и културата на страната. Участва в младежките фестивали в Букурещ (1953 г.) и в Москва (1957 г.). Освен това завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на ОФ в Сливен (1944 г.), редактира сп. "Славяни" (1945-1946) и в. "Литературен фронт" (1946-1949 г). Редактор е още в Студията за игрални филми (1963-1964 г), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966 г), където създава поредицата "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-1968 г.), в Българска кинематография (от 1976 г.). За пръв път печата стихове през 1931 г. в детския в. "Изгрев" (Сливен). Радой Ралин сътрудничи на в. "Завой", "Заря", "Литературен глас", "Световна илюстрация", "Фронтовак", "Стършел", "Литературен фронт" и др. Той твори с успех в различни жанрове, главно в областта на хумора и сатирата. Голямата му известност се дължи предимно на неговите епиграми. Радой Ралин получава награди от Института по багоналистика в Мюнхен (основано от проф. Н. Сарафов), златен орден за "заслуги в областта на културата и заради културата на неговите заслуги" (1997 г.), орден "Стара планина." (2000 г.), литературна награда "Р. Алексиев" (2002 г.). Негови са спектаклите: "Дяволско огледало" (1957 г., съвместно с Б. Априлов) и "Импровизация" (1962 г., съвместно с В. Петров), на пиесата "Конферанс" (1973 г.), сценарист е на игрални филми: "Лаура" (1957 г.), "Невероятна история" (1962 г.), "Ще дойде детето" (1966 г.). Негови са документалните филми: "Н. Й. Вапцаров" (1953 г.), "Атанас Далчев" (1967 г.), "Редник Пеньо Пенев" (1970 г.); киносатирите : "Лакпром" (1965 г.), "Борба за икономии" (1965 г.), "Вездесъщият" (1965 г.), "Инцидент" (1966 г.), "Новогодишен подарък" (1966 г.), научнопопулярни филми: "Корените на дърветата" (1970 г.), "Червените календари" (1971 г.), "Устойчивост" (1972 г.), "Кървава картотека" (1973 г.); мултфилмите: "Човек и шише" (1966 г.), "Голям епос" (1973 г.). Книги на Радой Ралин са "Стихотворения" (1949 г.), "Халосни патрони" (1961 г.), "Внимателни фейлетони" (1963 г.), "Лирика" (1965 г.), "Личен контакт" (1965 г.), "Люти чушки" (1968 г.), "Апострофи" (1980 г.), "Матерните" (1993 г., избрано), "Ехото на усмивката" (1997 г.) и др.

Нагоре

Тагове: дата,