1923 г.
Роден е Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) - български поет и сатирик. Родом е от гр. Сливен. Той завършва гимназия в родния си град през 1941 г. и право в СУ“Св. Климент Охридски” през 1945 г. През юли - септември 1941 г. заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев урежда в Сливен антифашисткия бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 г. е арестуван. Радой Ралин участва в Отечествената война. През 1949-1950 г. е в Чехословакия, където изучава езика и културата на страната. Участва в младежките фестивали в Букурещ (1953 г.) и в Москва (1957 г.). Освен това завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на ОФ в Сливен (1944 г.), редактира сп. "Славяни" (1945-1946) и в. "Литературен фронт" (1946-1949 г). Редактор е още в Студията за игрални филми (1963-1964 г), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966 г), където създава поредицата "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-1968 г.), в Българска кинематография (от 1976 г.). За пръв път печата стихове през 1931 г. в детския в. "Изгрев" (Сливен). Радой Ралин сътрудничи на в. "Завой", "Заря", "Литературен глас", "Световна илюстрация", "Фронтовак", "Стършел", "Литературен фронт" и др. Той твори с успех в различни жанрове, главно в областта на хумора и сатирата. Голямата му известност се дължи предимно на неговите епиграми. Радой Ралин получава награди от Института по багоналистика в Мюнхен (основано от проф. Н. Сарафов), златен орден за "заслуги в областта на културата и заради културата на неговите заслуги" (1997 г.), орден "Стара планина." (2000 г.), литературна награда "Р. Алексиев" (2002 г.). Негови са спектаклите: "Дяволско огледало" (1957 г., съвместно с Б. Априлов) и "Импровизация" (1962 г., съвместно с В. Петров), на пиесата "Конферанс" (1973 г.), сценарист е на игрални филми: "Лаура" (1957 г.), "Невероятна история" (1962 г.), "Ще дойде детето" (1966 г.). Негови са документалните филми: "Н. Й. Вапцаров" (1953 г.), "Атанас Далчев" (1967 г.), "Редник Пеньо Пенев" (1970 г.); киносатирите : "Лакпром" (1965 г.), "Борба за икономии" (1965 г.), "Вездесъщият" (1965 г.), "Инцидент" (1966 г.), "Новогодишен подарък" (1966 г.), научнопопулярни филми: "Корените на дърветата" (1970 г.), "Червените календари" (1971 г.), "Устойчивост" (1972 г.), "Кървава картотека" (1973 г.); мултфилмите: "Човек и шише" (1966 г.), "Голям епос" (1973 г.). Книги на Радой Ралин са "Стихотворения" (1949 г.), "Халосни патрони" (1961 г.), "Внимателни фейлетони" (1963 г.), "Лирика" (1965 г.), "Личен контакт" (1965 г.), "Люти чушки" (1968 г.), "Апострофи" (1980 г.), "Матерните" (1993 г., избрано), "Ехото на усмивката" (1997 г.) и др.
|