Често ни се случва.Страхуваме се или просто мълчим.Да не засегнем някого или нечии интереси.Особено,ако този някой е високопоставен.Височайша личност.Мълчим,защото се страхуваме от изолация.Страхуваме се да се противопоставим на обществената практика,да нарушим равновесието,утвърденото.Скептици сме,че нещо зависи от нас- и пак мълчим.Не вярваме ,че можем нещо да променим.Чувстваме се малки,безсилни- и мълчим.Мълчим,защото имаме гузна съвест,от страх критиката да не тръгне срещу нас.Мълчим пред страха от закона,от силния,господаря на деня.Да не си загубим хляба,даден ни от господаря,отново мълчим.Не се и досещаме,че някои може да са ни господари,но Бог не са ни.Къде е критиката?
А позицията?Да критикуваш не означава непременно да отричаш.Това е положение на духа,достойнство,качество.Тя е смелост,интелектуална независимост,увереност в себе си,информираност,отговорност.Да критикуваш, значи да си носител на морал,какъвто,за съжаление,малцина притежават.Да се изказваш критично значи да събереш мъжество,да се самопренебрегваш,да забравиш за смазващата тежест на раболепието,да си изправил гръб,да умееш да бъдеш сам със себе си.Да умееш да се освобождадаш,да ти олеква.Критиката е позиция.У някои това е вродено качество,състояние на духа.Такива хора не познават страха,отхвърлили са бремето на амбициите и необузданите стремежи.Критика или мълчание-изборът е наш!

Шубето е голям страх!