В четвъртък, 7 октомври, 10 000 души се събраха на протест срещу пенсионната реформа в центъра на София. Това беше първото неизмислено синдикално действие от много години насам, доколкото е не по кефа на някой профсъюзен водач, а почива на реалните страхове на хората от загуба на работа и обедняване.

 

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Митингът внесе в Министерския съвет декларация, в която, освен че се изтъква, че наемният труд е понесъл основната тежест на пенсионната реформа, се съобщава и един общоизвестен, но не много цитиран факт: три поредни български правителства, включително сегашното, последователно са намалявали осигурителната вноска за пенсия и сега тя е 16 процента от 32 в началото.

По този начин, се посочва в документа, на българския бизнес бяха подарени 13 милиарда лева.

В телевизионен репортаж за събитието репортерката попита представител на бизнеса дали разбира защо протестират всичките тези хора и той отговори, че не съвсем.

Бизнесът е категорично против да бъде увеличавана вноската за пенсия от 16 на 19 процента. Това според разчетите ще му струва 360 милиона и ще го потопи окончателно. Има обаче и друга страна. Доколкото осигурителните вноски се делят между работодателя и наемника, същата сума ще отделят и бачкаторите в България. А те определено са по-зле, отколкото голяма част от бизнеса – с най-ниските заплати в Европа и с цена на живота, която се доближава до европейската.

Когато става дума за несгодите, които се налага да понася българският бизнес, не бива да се пропуска фактът, че от повече от 8 години насам властта прави напълно резонни и нормални реверанси към стопански активната част от нацията. Намалени бяха корпоративните данъци, даде се възможност за създаване на фирми със символичен капитал, опростяват се, макар и бавно юридическите формалности и, не на последно място, намалява се общата осигурителна тежест.

Няма и не може да има спор, че политиката за насърчаване на бизнеса е сред най-важните задачи на което и да е правителство.

Същевременно тази политика трябва да постига определени резултати – създаване на работни места, икономически ръст, платени данъци, изграждане на инфраструктура.

Каква е българската равносметка?

Има ли чисто българско предприятие, с български капитали и български персонал, което за последните 8 години да се е разраснало, да е създало значим брой нови работни места, да е повлияло съществено на търговския баланс, да е увеличило в абсолютни числа размера на данъците, които плаща?

Факт е, че със силен натиск бизнесът в България получи значителни преференции, може би не толкова и не такива, каквито би искал в идеален вариант, но все пак значителни.

И какво даде срещу това?

Криво или право голяма част от парите, които държавата чрез икономическата политика отстъпва на фирмите, не се инвестират в нови средства за производство, в нови работни места, в завоюване на нови пазари. Инвестират се в луксозно потребление. Например според справка на НАП за 2009 година в България е имало 112 луксозни автомобила “Бентли” – кола, струваща около половин милион лева. Значи само за “Бентлита” са похарчени над 50 милиона. А има и “Майбах”-и, “Ферари”-та и “Ламборджини”-та, има и яхти за по няколко милиона, частни самолети и прескъпи имоти в България и чужбина.

Не че бизнесменът трябва да се вози на “Трабант” и да живее в панелка 60 квадрата, обаче навсякъде по света бизнесът инвестира най-напред в основната си дейност и чак след това в имения, луксозни возила и т.н. Най-богатият човек в Европа например, собственикът на “Икеа” Ингвар Кампард редовно ходи на работа с метрото, а когато му се налага да ползва кола, кара  Volvo 240 GL, произведено през 1993 г.

Това в България е невъзможно. Както гласи крилатата фраза, щом се види с пари, българинът първо сменя жената и колата.

Много ясно се виждат белезите на лукса навсякъде в България, обаче почти не се забелязват белезите на предприемачество – нови заводи, хубави пътища, мотивирани за работа хора.

Криза е и, въпреки бодрия оптимизъм на Симеон Дянков, няма нормален човек в България, който не си дава сметка, че трудното тепърва започва. Ясно е, че ще има лишения и трудности, обаче работата може да излезе на добър край само, ако всички повярват, че има елементарна справедливост при разпределението на тежестите.

Ако едни отлагат купуването на дрехи и обувки на детето, а други – покупката на трети “Мерцедес” за порасналото отроче или за държанката, всичко ще се срути, без значение дали светът е излязъл или не от кризата.

То и без това с бързи крачки сме се запътили натам, малко ни трябва.

ekipnews.com