Вторник, 17 Август 2010г. Автор: в. Атака      

• 

Най-древният град в Европа чака да бъде показан пред очите ни

Центърът на София отново е блокиран. Този път за дълго - до 2012 година. Причината е поредната отсечка на метрото, което се разгръща към Централна гара. Около сградите на президенството и Министерския съвет улиците са стеснени и отбити. Защото там се копае (в закрити за хорските очи пространства). Обществото обаче иска по-голяма яснота за това какво се прави и какво се случва с откритите находки.
"А там, под земята, е неколкопластовата хилядолетна история на нашата столица. Това са останките на най-древния град в Европа", казва историкът Атанас Василев, който пръв се зае да направи със собствени средства дигитална възстановка на антична Сердика. "Днес обаче този град, скрит векове от погледите ни, има опасност да остане скрит и от паметта ни. Защото предстои сложен демонтаж на археологическите находки и монтажът им наново, но вече на друго ниво и в ново пространство. А това обезценява историческата им стойност, тъй като всяка изкуствена възстановка е вече само музеен експонат, а не исторически паметник", казва Василев.
Какъв е изходът и има ли начин да се спаси автентичният образ на античния град? Има, твърдят интелектуалци от коалиция "Бъдеще за историческото наследство на София". Те предлагат варианти за трасиране на метрото така, че да не се налага демонтирането археологическите останки от антична Сердика.
София възниква по времето на ранния неолит (в края на палеолита). Така в V хилядолетие преди новата ера тук вече има основан град, част от останките на който са изложени в подлеза на площад "Батенберг". Този град много по-късно кара - през IV в. сл. Хр., великия римски

император Константин
да възкликне:
"Това е моят Рим!"

И да се установи трайно тук, за да управлява цялата Римска империя. Това е било по времето, когато Константин все още не е и помислял да създаде столица край Босфора. Според разбиранията на древните римляни за стратегическите предимства на един град, мястото било безценно.
Освен с идеалното си разположение Сердика бил град с много богата култова история и с древна култура. С друг начин на организация на обществото, начело на което стоял синергия - религиозен водач, поставен от Бога, който е водил хората и участвал в битките наравно с тях. Не е случайно, че император Галерий през 311 г. издава точно тук "Едикт за търпимостта", с който спира преследванията над християните!
Сърцето на Константиновият Рим е скрито дълбоко в недрата между черквата "Св. Неделя", джамията и синагогата. Този най-древен град е на път да "застане пред очите ни" след построяването на бъдещата метростанция на пл. "Св.Неделя" и пред ЦУМ.
Засега археолозите са на нивото на средновековния Средец, където са разкрили останки от две църкви, улици и гробище.
На това място се е строяло оживено. И всеки следващ пeриод е заличавал по нещо от предходния. При разкопките постепенно излизат на бял свят монети на Константин, както и останки от античното строителство. Те са открили стара църква, но все още няма епиграфски паметници, по които да се разчете името й. Стенописите свидетелстват само, че е построена през XIII-XIV век.
Според археолозите оттук е минавала и главната улица на древната римска Сердика. Това е основният път, който започвал от Източната порта и продължавал към Западната порта на града, в близост до днешната катедрала "Св. Йосиф". Под хотел "Шератон" пък се намират останките от двореца на император Константин Велики, който всяко лято управлявал от своята резиденция в Сердика.
Предполага се, че в храма "Св. Георги" са били заседанията на един от важните църковни събори през IV век, посветен на борбата с арианската ерес. Под хотел "Рила" пък вече са разкрити известните Константинови бани. Тази част на София е била известна като Константинов квартал чак до османското робство. През средновековието

в района е била и
резиденцията на
племенника на
Иван-Асен II
- севастократор Калоян, чийто лик е изрисуван в Боянската църква. Негова семейна църква е бил малкият средновековен параклис "Св. Николай" зад хотел "Рила".
За кратък период Сердика е била част от империята на Филип и Александър Македонски. А когато античният град влиза в рамките на Римската империя (през 29-а година пр. Хр.), той е ограден с нови каменни стени и застроен с внушителни архитектурни сгради.
През IV век е разцветът на Сердика, когато градът става един от центровете за управление на Римската империя. Византийският владетел Юстиниан I допринася много за средновековния му блясък. Сердика е опустошена от хуните, но императорът вдига града отново и го укрепва с по-внушителни стени. Славяните прекръстват Сердика на Средец скоро след като хан Крум го завзема през 809 г.
Днес за античната мощ на Сердика свидетелстват само църквите "Св. Георги", "Св. София" и "Св. Петка", стената и портата в подлеза на президентството, както и част от античния амфитеатър в съседство с бул. "Дондуков". Част от него може да се види под хотел "Арена ди Сердика", друга е оставена на открито, а третата все още е под земята и чака разкопки и консервация. Освен амфитеатъра, където са се провеждали гладиаторски борби, край Сердика е имало и античен театър.