Вторник, 3 Август 2010г. Автор: Станка ДИНЕВА      

• 

Валентин Николов е роден 9 септември 1962 г. в Добрич. Завършил е Икономически университет във Варна. 17 години работи в търговията и услугите. Бил е два мандата общински съветник в Добрич. Избран за депутат от АТАКА в 41-вото Народно събрание. Член е на Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси и на Комисията по земеделие и гори.

- Г-н Николов, направи ми впечатление, че вие не сте съгласен с мнението на представителя на ДПС в комисията "Антикорупция", че прибързвате, като изпращате доклада си за хонорара на Ахмед Доган от "Цанков камък" на Върховния административен съд. Така ли е?
- Според мен Комисията за борба с корупцията взе правилното решение, като гласува да предаде доклада за хонорара на Ахмед Доган от "Цанков камък" на Върховния административен съд. След като разгледахме договорите за възлагане на разработката, вече съм убеден, че има безспорни доказателства за получените суми от лидера на ДПС. А също, че той не е декларирал своята политическа и икономическа зависимост по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. Ние като комисия сме длъжни да вземем решение и да изпратим доклада си, за да може ВАС да се произнесе по същество.
- Вие трябва да поемете председателството на антикорупционната комисия. Ще проверите ли дали не става дума за откровено плащане на подкуп?
- Съгласно договореностите между политическите сили още при старта на 41-вото Народно събрание, да, представител на АТАКА трябва да поеме председателството на комисията. Вероятно това ще съм аз, но е редно да изчакаме гласуването и тогава да говорим. А що се отнася до евентуално извършени корупционни действия, нарушения на данъчното законодателство и търговия с влияние, това е въпрос на друг доклад. Смятам, че нашата комисия ще има воля през септември, след лятната ваканция, да продължи разследването по този случай и след като установи фактите, да ги препрати на компетентните органи.
- Вие се противопоставихте на предложението арендаторите на земя с предимство да купуват ниви, когато собствениците им решат да ги продадат. Защо?
- АТАКА е категорично против това едрите арендатори да имат привилегия при изкупуването на земята. С този текст според мен се защитават интересите на няколко лобита у нас.
- Кои са тези лобита?
- Едното лоби е на инвестиционните фондове, които са притежатели на огромна част от земеделската земя. Второто лоби е на арендаторите, които имат дългосрочни договори, сключени със собствениците. Третото е на нотариусите, защото беше предложено на собствениците на земя да им се вмени задължението при продажба първо да я предложат на ползвателя, т. е. на арендатора. А това означа нотариална покана, разбира се, срещу заплащане. Ние, националистите не можехме да допуснем такъв откровен лобизъм, затова се противопоставихме.
- Това лято е много дъждовно и забави узряването и прибирането на пшеницата. Има ли опасност България да остане без жито и да възникнат затруднения при осигуряването на хляб за изхранване на населението?
- Към момента засетите площи с пшеница в област Добрич, откъдето съм избран за депутат от листата на политическа партия АТАКА, представляват 65-70%. Факт е, че прибирането на реколтата тази година се забави заради изключително неблагоприятните климатични условия. Отделно от това са и завишените площи, засети с рапица. Нейната жътва съвпадна с периода за прибирането на пшеницата. Над 40% от площите с рапица бяха полегнали от проливните дъждове и силните ветрове. Това допълнително затрудни прибирането на тази култура. А то пък създаде допълнителни усложнения и за пшеницата. Лошите климатични условия през тази година са причината качеството й да падне много. Обобщението на данните за тазгодишната реколта сочи, че добивите са в порядъка на 450 килограма от декар за региона. В добра година обикновено тези показатели са други. Влагата, съпроводена с високи температури, доведе и до още един неблагоприятен ефект - покълване на пшеницата още преди да е прибрана, на самите стебла. В различните региони процентът на покълване е различен. Има такива, където то е около 8%. Има и други, където стига до 60%. В резултат на това произведеното в някои региони от страната не отговаря на показателите за хлебна пшеница. Сами разбирате, че това е твърде висок процент. Колкото до това може ли България да остане без пшеница и така да се стигне до криза с хляба, нека да не забравяме, че все пак живеем в третото хилядолетие. А също така, че няма пречки българските търговци да закупят и доставят у нас колкото пшеница е необходима. Освен това България е член на Европейския съюз. Ако чак толкова закъсаме, надали нашите партньори от ЕС ще ни оставят едва ли не да бедстваме, ще ни помогнат.
- Използваемо ли е въобще това жито?
- Да, най-вероятно то ще се предложи на пазара като фуражна пшеница в страните извън Европейския съюз. Но има един по-голям проблем - ниското качество на пшеницата може да създаде грижи при осигуряването на семена за сеитбата за новата реколта догодина. Има данни, че посевите, засети за семена, са похабени.
- Какво трябва да се направи при това положение?
- В ситуация като тази трябва да се задейства държавата. Според мен Министерството на земеделието и храните трябва да стартира механизъм, чрез който правителството да финансира земеделските производители. Целта е те да разполагат със средства, за да могат да купят качествени семена. Сами се досещате, че след като е похабена реколтата за семена, те няма да могат да я продадат и да си осигурят средства за следващата сеитба. В Сливен се проведе среща на асоциацията на зърнопроизводител. На нея бяха обсъдени проблемите, за които става дума сега, и бяха формулирани предложенията към кабинета. В Добрич асоциацията на производителите на семена обсъди същата тема. Най-тежка е ситуацията в районите на Добрич, Варна, Шабла, Бургас, Карнобат, Айтос, Стара Загора, Сливен, от Русе на юг - Бяла, Търново, Ловеч. Този път за щастие от пролетните дъждове Северозападна България като че ли е най-малко засегната, което е добре.
- От думите ви разбирам, че трябва да очакваме хляб с ниско качество, така ли?
- Това, което искам да кажа, че така или иначе хлябът в България не се прави от качествена пшеница, той се прави от евтина пшеница. Никога досега хлебната пшеница не е получавала цената, която заслужава. Сериозни проблеми няма да има за пшеницата за хляб, въпросът е, че хлебопроизводителите ще трябва да слагат повече подобрители. Изкупната цена на най-качествената пшеница ще се повиши. Знаете, че АТАКА не подкрепи субсидирането на тютюнопроизводителите в размер до 116 млн. лв. Ето сега е моментът Министерството на земеделието и храните да анализира сериозно ситуацията с добива и качеството на пшеницата и да отдели част от предвидените субсидии за тютюнопроизводителите и да подпомогне зърнопроизводителите, за да могат да закупят качествени семена за сеитба на есен. Мисля, че е безспорно да се даде приоритет на пшеницата пред тютюна, защото никой не е по-велик от хляба.