В началото на българската демокрация битуваше и впоследствие беше утвърдена с много пропаганда и агитация една по същество примитивна представа за лявото и дясното в политиката. Според нея десницата защитава богатите, бизнеса, предприемачите, докато левицата е на страната на бедните, социално онеправданите, на страдащите. Това директно обслужваше БКП, която още преди да почне всичко, се беше самонарекла лява. Опозицията по неволя трябваше да бъде дясна. Следователно да защитава капитала, имащите, бизнеса.

 

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това, разбира се, е невярно, понеже ако беше така, дясна партия никога нямаше да дойде на власт в никоя държава по света, понеже, то е ясно, богатите са много по-малко от не толкова богатите. Само за сведение, в момента повече от половината страни в Европейския съюз се управляват от десницата и това идва да покаже, че десницата може да печели доверието на избирателите – както на богатите, така и на не толкова богатите.

Истинската европейска десница не е партия на едрия бизнес, а партия на свободата, на справедливостта, на вярата в традиционните ценности и в християнския морал в най-добрия смисъл на думата. Защитата на бизнеса, бил той едър или по-дребен, в никой случай не излиза на преден план, понеже, ако това стане, всяка партия рискува да се превърне в нещо като лобистка група и ще види избиратели на Куковден.

Клишето от началото на прехода дотолкова се е набило в главите на някои т.нар. десни български политици, че е почти невъзможно те да заявят, че са десни, без да декларират, че като такива трябва да защитават интересите на бизнеса.

Например лидерите на Синята коалиция Мартин Димитров и Иван Костов преди една седмица определиха разплащането с бизнеса като една от най-важните задачи пред правителството и намекнаха, че това е едно от условията да продължат да го подкрепят.

Това е вярно по принцип и сбъркано в конкретиката. Бизнесът, разбира се, трябва да получи това, което е изработил по поръчка на държавата. Но заедно с това само слепи хора не могат да видят, че всичко, което бизнесът е правил за държавни пари, е с цени, които нямат нищо общо с реалността.

Ето само един пример. “Главболгарстрой”, чийто собственик е сега бившият партиен секретар на фирмата Симеон Пешов, се договори със Станишевото правителство да построи спортна зала в София за 117 милиона лева. На 5 юли 2009 година Станишев падна и почти веднага след това ГБС се съгласи да намали цената на залата на 90 милиона. Кой е този бизнес, който може ей така да се откаже от 17 милиона? Много просто, който е надул цените тройно и четворно, а пък държавата спокойно ги е приела.

Ето за това става дума.

Такива като “Главболгарстрой” са хиляди, надписвали са сметки, строили са пътища и съоръжения на хартия, лъгали са и са мамили с прякото участие и с помощта на държавата, а сега викат “дай”. И не стига това, ами и десни партии се застъпват за тях.

Каква десница, какви пет лева.