Сутринта на Илинден, 20 юли, “Пирогов” се напълни с ранени. Сякаш България е страна, в която се води война, нещо като Ирак. Но не беше атентат, нито сражение: бус се удари в ТИР на магистрала “Тракия”. За едно денонощие в катастрофи са загинали двама човека, а няколко берат душа.

 

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това е средностатистически ден: за 2009 година на пътя са умрели 901 българи, което прави по около 2,5 човека дневно. За последното десетилетие при катастрофи са загинали близо 10 000 души – горе-долу колкото е населението на един малък български град, например Кнежа.

Българското министерство на вътрешните работи, в съответствие с общата европейска политика, си е поставило за цел до 2020 година броят на загиналите при катастрофи да намалее с 40 процента. Това означава по-малко от 600 убити на пътя и би било значителен прогрес.

За постигането на тази цел се предприемат редица действия. Например готов е законопроектът, който драстично завишава глобите за нарушения на пътя, като общо взето те се удвояват. Последният писък на законодателната мода е глоба, която може да достигне 2000 лева, ако разрешената скорост е надвишена с над 80 километра в час.

Особеното на тази норма е, че при такова нарушение парите са достатъчни: нарушителят не губи книжката си и дори не губи контролни точки. Преведено на нормален език, това означава, че ако си готов да се разделиш с 2000 лева, можеш да фучиш с 200 километра даже по улиците на българските градове и села, където ограничението е 50 километра. При това удоволствието може да излезе и по-евтино, ако се случи някой отзивчив катаджия, склонен да си затвори очите срещу 10 или дори по-малко процента от глобата.

Повечето от тежките катастрофи в България стават заради превишена скорост. Затова от първостепенно значение за ограничаване на произшествията е шофьорите да бъдат накарани да спазват ограниченията на скоростта. С предстоящата поправка това няма как да се случи: всеки паралия ще може да натиска газта до ламарината, след което, ако го хванат, ще си плати и ще продължи.

Българските закони, в това число и пътните, не се нуждаят от непрекъснато усъвършенстване и от завишаване на санкциите. Те са си много добри, обаче куца тяхното прилагане. Контролът на пътя е по-скоро инцидентен, съществуват множество възможности срещу неголям рушвет наказанието да бъде избегнато.

Има нужда също така българските съдилища да преразгледат практиката си при решаване на дела за катастрофи, при които са загинали хора. Сегашната практика е твърдо в полза на условни присъди за убийството дори на повече от един човек.

Например съвсем наскоро свърши делото срещу бившия председател на Народното събрание Борислав Великов, който уби човек, баща на две деца, шофирайки със скорост значително над разрешената за участъка. Великов получи 1 година условно и беше осъден на плати 270 000 лева обезщетение.

Знае се и се помни случаят със световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който уби човек и остави младо момиче в кома, но в крайна сметка получи условна присъда от 2 години и половина.

Нито Великов, нито Стависки са единични случаи. Практиката по-често е такава: ако убиецът е с чисто съдебно минало, присъдата най-често е условна, дори да има допълнителни нарушения, като например превишена скорост и шофиране в нетрезво състояние, и дори да е пострадал повече от един човек.

Световният опит показва, че решаващо обстоятелство за намаляване на катастрофите и жертвите не са строгите санкции, а неизбежността на наказанието. Караш с 200 километра в населено място, вземат ти книжката. Убиваш човек на пътя – лежиш в затвора. Ефективно. Минаваш на червено – плащаш глоба и ти вземат точки. Задължително.

Вместо това ние сега тръгваме в съвършено друга посока. Дупките в закона все така си стоят незапушени, а от есента и ще можем да си караме с бясна скорост срещу заплащане.

Казано по-направо, срещу 2000 лева всеки в нашата държава ще има лиценз за убиване.

Какво му плащаш.