Сряда, 21 Юли 2010г. Автор: в. Атака      

• 

Крадлив дедо мира няма и това си е. Небезизвестният развенчан монах и експремиер Симеон Сакскобургготски направи нещастен опит отново да влезе в светлините на прожекторите с прословутите си гори, но този път номерът не се получи. Кобурга се опита да се направи интересен, като излезе с кьорфишека, че ще съди България в Страсбург заради драгоценните си гори в Рила. Вчера обаче земеделският министър пресече жалките опити на Симеон да се изпъчи гърди и да излезе от забравата. Мирослав Найденов даде ясно да се разбере, че няма да допусне никой, най-малко пък прогоненият цар да му оказва натиск и да опитва да срине реномето на земеделското министерство. Найденов заяви, че на въпросното дело, за което Симеон напира така смешно, вече е даден ход. Нещо повече, точно неговото министерство е съдействало за тръгване на делото. А Кобурга, както си спомняме, дотам го беше закъсал за внимание, че чак взе да разправя, че се бил обадил на премиера Борисов да се жалва, че земеделското министерство не обръщало внимание на печалните вопли на Негово крадливо величество.
Впечатляващо е докъде може да падне човек в алчността си. Сакскобургготски не само изпадна до самото дъно на българската политическа сцена и дори се оттегли на разпадналите се редици на НДСВ, ами сега взе да хленчи до припадък за горите си. За ония гори, за които се кълнеше в прословутото си програмно интервю при Кеворк Кеворкян, че никога и при никакви условия не би имал териториални претенции към българската държава. Тогава позабравеният Кобург беше по-нисък от тревата, появи се като застаряващ рицар на бял кон, уж за да спасява България от ударите на прехода. Уви, много бързо образа на измъчения и прокуден от родината си монарх, който милее за родината и дава мило и драго, за да живее в нея, бе развенчан. От него остана само един понапреднал в говоренето на български дедо, който не знае колко да иска. Един дедо, който загуби свян и поведе небивала битка за драгоценните си гори в Рила, от които вече изсече достатъчно. Един политически паразит, който падна до самото дъно. Днес на Кобурга веднъж завинаги трябва да се заяви, че няма какво да иска и търси в държавата, чиито народ подведе, от чиито земи заграби. Както се казва, господин развенчан монарх, това са "скрити вопли на печален странник, напразнонапразно спомнил майка и родина".
Васил Иванов, Пловдив