Всеки от нас е подозирал, че да си просяк не е чак толкова зле. И почти винаги при срещата си с дребно, омърляно дете вадим стотинки от джоба си и му даваме. Подхвърляме и на стареца, който уж немощно се търкаля по плочките. Знаем ли в действителност колко богати са просяците? За това само се шушука, но от време на време излизат и действителни информации за доходите от просия.

Просията е бизнес, при това с невероятна организация и строга йерархия. Един просещ по улиците на София малчуган докарва средно около две хиляди лева на месец. Това е информация на дирекция „Социални дейности“ в Столичната община, а за тънкостите и далаверите в просешкия бизнес обяснява нейният ръководител Минка Владимирова пред БТА. Социалните служби, МВР и сдружението „Деца и юноши“ работят от края на март в помощ на децата от улицата. Паралелно с това софийската община прави и проучване на софийските просяци.

Повечето просещи са приходящи от други градове или села. Дечицата, които протягат ръка за милостиня почти никога не е по своя воля на улицата. То или е било малтретирано, или е избягало от дома си или е принудено от родителите си да излезе на улицата. По-големите момичета освен с просия докарват пари и и с проституция. Според данни на дирекция „Социални дейности“ просяците в столицата са 300 – 168 са възрастните хора, а 132 – непълнолетните и малолетните. Парите, които дечицата изкарват от улицата се взимат и разпределят от лица, които никога няма да видите по тротоарите. За малките просячета е осигурена единствено по-добра храна и евентуално подслон.

Организацията на просешкия бизнес нито е от вчера, нито е толкова просто нещо. Друг е въпросът дали е редно хората, които дават милостиня да бъдат определяни като съучастници. От доста време пазя монетите си само за уличните музиканти, и то с определени пристрастия. В крайна сметка те поне влагат някакъв труд за стотинките, които пускаме в шапките им. По „Витошка“ в столицата, както и по големите улици на другите градове може да видите освен деца и бременни циганки. Според психолози тази група е най-доходоносна, защото провокират съчувствието ни. И ако през последните няколко години сме свикнали да виждаме единствено мургави лица да просят, то тревожно по улиците забелязваме и деца от смесени бракове, както и българчета.

Ако това е така, то трябва да сме още по-разтревожени, тъй като белите просячета са лицето на кризата и някак не мога да си представя гордата българска нация да проси. Нали ние сме тези, дето работим за по 300-400 лева, а понякога и за по-малко, и въпреки това даваме стотинки, купуваме им храна, която те най-нагло хвърлят в коша, и то пред очите ни. Лично заведох една млада просякиня в аптеката, тъй като тя твърдеше, че няма пари за лекарства на детето си. Избяга най-позорно при въпроса на фармацевта от какво точно има нужда.

Откъдето и да го погледнем, проблемът с просяците е изцяло наш проблем. Явно този бизнес е по-добре организиран от държавните органи, които трябва да се справят с него. Просещите деца по кръстовищата са не само нагли, но и опасни и като едното нищо могат да вкарат някой шофьор в беда. Търговската дейност върху пътното платно е забранена в закона за движение по пътищата. Като е така, къде блеят контролиращите? Явно отново се дискутира, проблем с който не можем да се справим…

Нашите екипи минават, просещите в момента се отстраняват, и малко по-късно на тяхно място идват нови групи от провинцията, оплака се Минка Владимирова … Явно не върви да се оправяме с просяците кампанийно. Трябва да се работи по този проблем упорито и последователно. Така, както уж бедните просяци протягат ръка за милостиня.

razkritia.com