Вторник, 15 Юни 2010г.  

• 

Той е феноменът на прехода. Кръвосмешението на тъмно червения комунизъм с организираната престъпност, от която се пръкна, го беляза с непробиваемо дебела кожа и с неистова омраза към всичко българско, която той превърна в семеен бизнес. Докато той плюе "Аз съм българче" на Вазов по телевизията, в радиото жена му Виза храчи по "Една българка". Ако той плюе АЕЦ "Козлодуй" в собствения си вестник, жена му е при Петър Волгин, за да каже, че:
"Аз зная, драги слушатели, че 88% от вас искат АЕЦ, но смятам, че 3-ти и 4-ти реактор трябва да бъдат затворени. Вотовете на недоверие са цинични, ужасни, вулгарни, те ще предизвикат вълна от антиевропейски настроения, национализъм. Абе вие искате ли да влизате в Европа, или не?!!! Не, не искам да ми говорят за Словакия и Литва! Реакторите може да са безопасни, но те искат по някаква причина да се затворят! Огромно постижение на Меглена Кунева и Соломон Паси е, че постигнаха партньорска проверка. Защото, драги слушатели, алтернативата беше да влезем в ЕС между 2010 и 2030 г.! Защото аз имам четири деца, драги слушатели, и искам те да живеят в ЕС." (БНР, 22.11.2002 г.)
"До 1989 г. Андрей Райчев е инструктор в отдел "Идеологическа политика" на ЦК на БКП и като такъв работи в тясно сътрудничество с генерал Силянов, зам.- началник на Шесто управление. Според секретаря на ЦК на БКП Чудомир Александров Райчев сигнализира и участва във всички мерки на ЦК на БКП за противодействие на учредителите на Комитета, сред които е и неговата съпруга Венезия (Виза Недялкова). Тоест, Андрей Райчев е сигнализирал за антипартийната дейност на жена си", обясни Красимир Райдовски в интервю за седмичник от 1 юли 2009.
Днес, вече крупен капиталист, Райчев твърди, че през 90-те години "парите се търкаляха по улицата, заводи се продаваха за 1 лев", и който не е забогатял, сам си е виновен. Те двамата с Виза са вървели с по една кошница по улиците, събирали търкалящите се в краката им пачки, заводи, фабрики и така са забогатели. Да не си мислите, че са се замогнали само с онези договори за внос-износ на нефт на ишлеме през фирмата на Венцел Райчев, за които Райдовски често ни припомня? Или само с онези фалшиви подпис и печат, с които се сдобиха с радио "Нет"? (Виж "Монитор" от 13 май 2003 г.) Няма такова нещо, завистници такива! Човекът е забогатял, защото овреме си е накупил заводчета за по 1 лев парчето!
Изглежда заради това консултантската му дейност се превърна в целувката на смъртта. Той и Кънчо съветваха Кобурга. Сега Кобургготски е на бунището на историята. После Райчев стана личен консултант на вътрешния министър Румен Петков. И скоро след това Петков трябваше да си подаде оставката. Всички, на които е бил съветник, са били изхвърлени от политиката. А най-голямата им трагедия е, че са му плащали за това.
При такъв провал би трябвало Райчев отдавна да е бракуван като консултант, политолог и социолог. Но той е неунищожим. Един български вестник и "Дойче веле" му плащат за едни и същи словоблудства, само заради тяхната уникална българофобия, сведена до две простички тези. Първо, българинът е прост - гордее се със "звероподобния" си цар Калоян. Второ, българинът е и завистлив - завижда на турците, защото забогатели, завижда и на семейство Райчеви по същата причина, а на Доган завижда, защото е умен. Но нищо, ще дойде световното правителство, и тогава цялата тази българска маса ще изчезне, защото световните елити движат историята, а не демокрациите и разни там глупости за идиоти, както лъжат навъдилите се популисти. Ах, световното правителство! При мисълта за него дори некоординираните жестикулации на Райчев придобиват форма и смисъл, а в трудно членоразделния му говор се появяват нежни нотки.
Всички, които са имали работа с него, бягат отвратени и не искат да се обръщат назад. От Георги Коритаров до Кольо Парамов, от Маргарита Михнева до Люба Кулезич, от Красимир Райдовски до Иво Инджев, от Огнян Стефанов до Сашо Диков, в българското общество няма група, позиция, класа, пол, занятье, които да не са декларирали многократно и гръмогласно отрицанието си на този социален типаж. Отрицание, което варира от непреклонно неприемане до дълбоко, трайно и необратимо отвращение. Но въпреки това той е винаги пред камера. Хората не смеят да си пуснат телевизора, за да не започват сутринта с боботещия му, нечленоразделен говор. Зрителите може да си отидат, но той - не.
Има ли в тази държава поне един юнак, способен да изхвърли този наглец от медиите? Та и ние да си починем, поне докато дойде световното правителство. Тогава вече за Райчев ще има и работа, и още повече пари, но ние няма да сме живи, за да го търпим

в.Атака