Навремето написах, че от Европа се държат с нас сякаш са европийци. Но и ние много често сме европийци. Сякаш у нас е измислена мафиотската максима, че здравият разум е за баламите. Подобни репортажи имат изключително значение за времето - стига някой да чувства силата им и да ги съхранява прилежно.

Фразата на седмицата дойде откъм Румяна Бъчварова, шефката на премиерския кабинет. Поначало нямам голямо доверие на социолозите освен на тия, които имат по съвместителство голф игрища, което означава, че много добре са се справяли с кантара на социологията.

Понеже у нас разговорите с шефовете на ЦРУ минават дълбоко съдържателно, така и не стана ясно какво са си казали Леон Панета и Бойко и дали изобщо са коментирали бъдещето на президента Първанов.

Румяна обаче вметна следното: “Премиерът показва археологическите разкопки от прозореца на своя кабинет, но това не влиза в официалната информация за срещите.”

Понеже от същия прозорец се вижда и президентството, фразата доби неочаквано остроумен характер.

***

Известно е, че съвременният човек може да задържи вниманието си върху един проблем за съвсем кратко, той притежава съсредоточеността на една мушица. И полемиката за натиска върху медиите отмина като депутат от РЗС. И остана забутан нейде в дъното един по-важен въпрос: не дали има натиск върху медиите, а доколко те са изначално свободни. Понякога свободното им съществуване зависи от някакви напълно одиозни хора, толкова безлични, че самите те никога, по никакъв повод не биха попаднали в полезрението на собствените си издания. Въодушевлението от анонимността им ги прави обаче особено стръвни, най-вече в уличните издания. Въодушевеният мръсник! С него ще ви занимавам скоро.

По повод разправиите със Слави, на които май вярва само Годжи, Бойко каза, че не той притиска журналистите, а те него го притискат с въпроси всеки ден. Това беше важно изречение, но репортерите го пропуснаха. Смисълът беше, че вече могат да ходят при Него без въпроси, или най-много с приветствието “Какво ще ни кажете днес, ненагледни?”

Б. Б. всъщност пет пари не дава какво му казват.

Той получава прозрение в полунощ, докато Балак подава на Деко в повторението на някой мач на “Челси” - и тогава може да промени някакво свое решение от предишния ден. Иначе “Труд”, и не само той, може и 100 пъти да го подсеща да върне незаконно подарения диптих на Цанко Лавренов на неговите наследници. Няма никаква полза - в някои случаи той е като френски танк - няма заден ход. (Това за танка ми го каза една дама, голяма почитателка на Костов, който също нямаше задна скорост. В едно вълшебно интервю за “Всяка неделя” тя твърдеше, че има връзка с ВКР. Висшия космически разум.)

***

В крайна сметка се оказа, че в медиите всичко е наред, всичко е като при Филип Кроазон.

Да кажа кой е той, ако не си спомняте - Филип е 42- годишен французин, ръцете и краката му са ампутирани след токов удар. Сега ще направи опит да преплува Ламанша.

***

Свободата на медиите е удобният повод - нищо повече, - около който да съсредоточат сблъсъка си Бойко и президентът. Времето тече еднакво бързо и за двамата. В началото на есента, не по-късно, и двамата трябва да предложат приемливи за публиката решения за предстоящите си проекти.

Първанов трябва да освободи президентския пост, за да се съсредоточи около партийния си проект. Бойко трябва да освободи премиерския пост, за да се насочи към президентската канцелария.

20 пъти се вглеждах в думите, заради които германският президент си подаде оставката, и не намерих нещо особено осъдително освен погазването на някои далечни етични нюанси, които са нещо напълно относително в политиката. Една заран наесен Първанов трябва да се събуди по-чувствителен - да наложи два пъти последователно вето на поредните закони на мнозинството, и понеже това е напълно безсмислено занимание, да си подаде оставката. И тъй отдавна подковават кльощавия му кон.

И тогава страховете на Бойко ще станат основателни. Обаче Първанов никога няма да го направи - нашите политици не умират като арабски жребци - с поглед, зареян в звездите, а като муха в провиснала паяжина.

Бойко по същото време трябва да открие по-добро поприще за 5-6 объркани души от кабинета си, които всичко вършат на задна скорост - и все пак, трудно ще намери оправдание пред публиката защо е предпочел президентската канцелария. Освен факта, че 7 години, вкл. 5 като президент, са повече от 4 несигурни като премиер. Все нещо ще измисли. Доверието на населението към него е извън всякакъв лимит. И обяснението е просто - хората се умориха да разпределят доверието си в някакви съотношения между различни лица, вече предпочитат да го прехвърлят върху едно. Румяна трябва да му подскаже решението - тя е, както се видя, достатъчно остроумна - какво да прави и със собствените си археологически останки. В днешната политика всяко нещо бързо се превръща в изкопаемо. В понеделник сутрин Дянков малко остана да си разкъса ризата, докато говореше за Цветанов, дори Виктор Николаев не успя да го успокои с въпроса “Нали си давате сметка какво говорите”, след който хвръкнаха още две-три копчета. Ако все още се вслушва в гласа на Живков, Бойко ще чуе: “Най-сладко е да експлоатираш подобни сблъсъци, ха-ха!”

***

Да видим сега какво се случваше тази седмица в плод-зеленчука.

Така един мой стар приятел нарече телевизиите, още се чудя откъде измисли той тази чудесна метафора. Чушки, домати, патладжан, тук-там някой банан без сертификат, и пр. Наистина отлично попадение - плод-зеленчук! Не Бит пазар, нито Пазар на бълхите - макар че с настъпването на лятото телевизиите все повече ще заприличат на някакъв супермаркет за преоценени стоки. “Пълна лудница” или “Господари на ефира” са нещо като лютиви чорбаджийски чушки, “Листопад” е кьопоолу, “На 4 очи” - конфитюр от рози, и т. н. Остроумно е, нали. За останалите предавания сами можете да намерите съответния най-подходящ плод или зеленчук, очаквам да го направите в сайта на “Труд”. Този мой приятел винаги се е отличавал с чувството си за хумор - което сякаш идва от дълбините на народното остроумие и се смесва с аристократизма на късния преход. Веднъж хвърли в паника редакторите на “Капитал”, когато им каза в интервю, че коси тревата в градината ми срещу 20 лева и тъй се препитава. Жалкото е, че не винаги го разбират.

Разбира се, може също да се твърди, че по-подходящото заглавие на някои днешни телевизии все пак би било “Магазин за еликсири и мръсни номера”. Между другото тъй са наричали помежду си в ЦРУ техническия отдел, ако се вярва на английския писател Гордън Томас.

Еликсири за властта, отрова за слабите.

***

В езика на нашите политици изобщо липсва думата “допускам”. Един разумен човек често би прибягвал до нея. Политиците ни обаче са безкрайно категорични, те не изживяват дори и нищожно съмнение по какъвто и да е повод, макар все пак да не отричат, че са човешки същества, благодарим ви, милички. Тази им категоричност ги превръща в неандерталци.

Лъжата е едно от най-сладките им изживявания. Системните си злоупотреби в политиката те са склонни да пренесат и в битовия си живот, дори при най-елементарни поводи.

Габриела Наплатанова (Би Ти Ви) направи репортаж за пушенето в парламента.

Момичето се видя в чудо, докато се разправяше с Асен Агов.

Габриела Наплатанова: Двата пепелника на северния вход на парламента днес не бяха много посещавани, защото макар и нелегално, се пушеше в стаите на парламентарните групи.

(разговор с Асен Агов на излизане от стаята на парламентарната група)

Асен Агов: Излизаме...

Габриела Наплатанова: Аз ви видях, че пушите.

Асен Агов: Не, не пуша... Не, не.

Габриела: В стаята пушехте...

Асен Агов: Не, това е... Просто запалих за другия такова... Не пуша.

Ако се върнем към плод-зеленчука, това би трябвало да е бомбирала консерва имамбаялдъ.

В подобни случаи се сещам за думите на един писател, че за някои хора истината е диво животно, отишло на друго пасище.

***

Смелост, точност, яснота - това е отличително за работата на Генка Шикерова.

В събота, в поредния си филм от “Би Ти Ви - репортерите” тя ловко успя да се справи между свинете и тарикатите. Дори в един привидно елементарен случай проличава бъркотията, в която сме потънали. Не знам дали си давате сметка, но с подобни наглед семпли репортажи остават безкрайно ценни свидетелства за времето ни. И за безкрайната изобретателност на българина, заради която ще си остане/останем вечно в калта. Сюжетът: идилията на една нашенска свинеферма. Гледат животните на едно място, обаче формално, на хартия са ги разделили на две фирми, за да получат две европейски субсидии. Гоголевска история. Невероятно срамна изобретателност. Подобни истории няма да ни позволят да видим кръстовището, където се събират истината и вярата.

У нас всичко е възможно. Ние няма как да приемем насила европейската порядъчност. Навремето написах, че от Европа се държат с нас сякаш са европийци. Но и ние много често сме европийци. Сякаш у нас е измислена мафиотската максима, че здравият разум е за баламите. Подобни репортажи имат изключително значение за времето - стига някой да чувства силата им и да ги съхранява прилежно. В тази рубрика много често виждаме историята на нова България, която няма да ни направи щастливи, но поне по-трезви - със сигурност. Тези истории трябва да се съберат в книги, телевизията трябва да помогне за това, след време от тях ще проумяваме България. А сега, покрай тях, става очевидна нашата изключителна несъвместимост с нормалния свят. Все едно, че сме в някакъв капан - самозаложен при това, и трябва непрекъснато да хитруваме и извъртаме. Не сме в състояние да проумеем най-простото правило - че трябва да се спазват правилата.

Ние сме вече грешно устроени. Само чакаме евреите да ударят някой турски кораб и сетне да дойдат и да играят комар в морските ни курорти, понеже в Турция са нежелани. До това вече се свеждат очакванията ни.

***

Накрая да уточня нещо. Нали не си мислите, че и аз смятам телевизията за плод-зеленчук?

Между другото четох, че Лили щяла да води интервюта в едно ново предаване по Нова. Можете ли да си представите как бих изпял аз “Ветрове” или някой от другите й шлагери. Е, същото ще е. Дано да не е вярно.

Кеворк Кеворкян