Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.02.2010 18:38 -
РОДНИНИТЕ НА ЛЕВСКИ
Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата – трудолюбив и преуспяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г. Рано осиротялото семейство се оказва в бедствено материално положение.
Въпреки неизброимите несгоди овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии. Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго. Крехкото здраве на младият мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и през 1870 г.
Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия. Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Никой в града – упрявляващите и местните думбази – неоткликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола. Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше. На национално-освободителните идеали и народополезната дейност се гледаше с безочлив, неприкрит присмех и досадливо пренебрежение.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовижа с четири деца. Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Именно този кладенец се превръща в нажионален позор за нас, българите!
През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България!
Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски. И ако сме човеци нека я знаем и помним до края на дните си, защото скотските, бездушно-стръвнишки нрави в следосвобожденско Карлово с чудовищна сила бушуваха и бушуват и в днешна България и бездънния кладенец на националния ни позор и низост продължава да зее хищно и неутолимо и в него не се отразява звездното небе на българските национални добродетели, тъй както мракът там е непроницаемо-безкраен и гнусаво-ненавистен. http://209.85.129.132/search?q=cache:kRYFHOfcI-kJ:sm.a-bg.net/2006/02/01/bezdanniyat-kladenec-na-nacionalniya-pozor.htm+%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98%D0%9D%D0%98%D0%A2%D0%95+%D0%9D%D0%90+%D0%9B%D0%95%D0%92%D0%A1%D0%9A%D0%98&cd=7&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&lr=lang_bg
Въпреки неизброимите несгоди овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии. Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго. Крехкото здраве на младият мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и през 1870 г.
Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия. Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Никой в града – упрявляващите и местните думбази – неоткликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола. Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше. На национално-освободителните идеали и народополезната дейност се гледаше с безочлив, неприкрит присмех и досадливо пренебрежение.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовижа с четири деца. Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Именно този кладенец се превръща в нажионален позор за нас, българите!
През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България!
Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски. И ако сме човеци нека я знаем и помним до края на дните си, защото скотските, бездушно-стръвнишки нрави в следосвобожденско Карлово с чудовищна сила бушуваха и бушуват и в днешна България и бездънния кладенец на националния ни позор и низост продължава да зее хищно и неутолимо и в него не се отразява звездното небе на българските национални добродетели, тъй както мракът там е непроницаемо-безкраен и гнусаво-ненавистен. http://209.85.129.132/search?q=cache:kRYFHOfcI-kJ:sm.a-bg.net/2006/02/01/bezdanniyat-kladenec-na-nacionalniya-pozor.htm+%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98%D0%9D%D0%98%D0%A2%D0%95+%D0%9D%D0%90+%D0%9B%D0%95%D0%92%D0%A1%D0%9A%D0%98&cd=7&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&lr=lang_bg
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Васил Левски: „Цели сме изгорели от паре...
За робството, патриотизма, монархизма и ...
Васил Левски: „Цели сме изгорели от паре...
За робството, патриотизма, монархизма и ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Не знаех,че Гина Кунчева се самоубива,хвърляйки се в кладенец!Ужасен факт,който няма какво да бъде коментиран!
цитирайНаскоро тук течеше една вълна - "Гордея се, че съм българин". Та ако уравновесим гордостта с позора, белким станем равновесни човеци.
цитирайЧе самият факт говори сам по себе си повече,отколкото какъвто и да било коментар!
цитирай
4.
анонимен -
А има ли понастоящем живи роднини на ...
21.02.2010 16:15
21.02.2010 16:15
А има ли понастоящем живи роднини на Левски?Кои са и къде живеят те?
цитирайтази информация за роднините на Левски... Побиха ме тръпки от разказа ти. И ми беше интересно да науча... Но е жалко, че са прекарали мизерно остатъка от живота си и са имали такава съдба...
цитирайЧудовищно е! И с риск да бъда оплюта - това не се ли е превърнало в почти национална черта? - да сринем всичкото което други са били, а ние не можем да сме. Не говоря за паметта на великия Левски. Тогава са сринали и подигравали неговите роднини неговите съвременници. Но колко хора, които с будния си характер успяват да достигнат до някакви свои идеали, до някакъв свой вътрешен мир се оплюват в опит да бъдат сринати от съвременниците си. Извинявай, че под такъв постинг направих аналогия! Народ, който не тачи светините си не е народ! А в цялостност не съм забелязала българина да ги тачи. Частично-да! Служебно-да! Малко от съвременниците на Апостола заслужават тази му жертва!
цитирайПоздравления...за постинга...
Уви!
цитирайУви!
8.
анонимен -
Децата на Яна
16.03.2010 02:04
16.03.2010 02:04
Разбра се че четиримата братя не са оставили поколение. Чудя се какво е станало с децата на Яна Кунчева. Те сигурно имат някакви потомци в днешни дни.. Някой Начев,.. Начева
цитирайТърсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis