1887 г.



Роден е Димчо Дебелянов - български поет - символист и романтик. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 г. От този период са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 г. печата в списание "Съвременност". Превежда от руски и френски език, следва право и литература, издава "Българска антология" заедно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание "Звено" (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата световна война, загива на 2 октомври 1916 г. на южния фронт. Погребан е в двора на черква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са "Помниш ли, помниш ли", "Спи градът", "Кръстопът на бъдещето", "Светла вяра" и др

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!