1765 г.



Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на Паисиевата история.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!

Тамо вдън горите атонски високи,

убежища скрити от лъжовний мир,

место за молитва, за отдих и мир,

де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,

ил на звона тежкий набожнийят звън,

във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.

 

Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново, нов ли дамаскин,

зафанат от дълго, прекъсван, оставян

и пред кандилото сред нощ пак залавян?

Поличби ли божи записваше там?

Слова ли духовни измисляше сам

за във чест на някой славен чудотворец,

египтянин, елин или светогорец?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Ил бе философ? Или беше луд?

Или туй канон бе тежък и безумен,

наложен на него от строгий игумен?

 

Най-после отдъхна и рече: "Конец!

На житие ново аз турих венец."

И той фърли поглед любовен, приветен

към тоз труд довършен, подвиг многолетен,

на волята рожба, на бденьето плод,

погълнал безшумно полвина живот -

житие велико! Заради което

той забрави всичко, дори и небето!

Нивга майка нежна първенеца свой

тъй не е гледала, ни младий герой

първите си лаври, ни поетът мрачен

своят идеал нов, чуден светлозрачен!

и кат някой древен библейски пророк

ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа

тайните на мрака и волята божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко,

и вдигна тез листи, и викна високо:

"От днеска нататък българският род

история има и става народ!"

1916 г. В хода на Първата световна война двадесет и трети Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море. Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г.

1898 г.



Умира Христо Иванов (Големия, Книговезеца, Х. Ловчанлията) - деец на българското национално-освободително движение, книговезец. Занимава се с кожарство. През 1861 г. отива в Белград, за да учи книговезки занаят. Участва в Първата българска легия (1862 г.), където се сближава с В. Левски. След разпускането на легията работи при Хр. Г. Данов в Пловдив. През 1866 г. пътува до Сицилия, Генуа, Марсилия, Кайро, Александрия. През 1867 г. се записва във Втората българска легия в Белград. Помага на В. Левски за изграждането на Вътрешната революционна организация. През 1870 г. се установява в Търново, където работи като книговезец и се занимава с организирането на тайната поща и полиция. След неуспешен опит за въстание в Търновско (1875 г.) преминава във Влашко. По указание на Гюргевския революционен комитет идва в България в началото на 1876 г. и организира въстанието в Троянско, а след избухването му предвожда чета, с която се сражава при с. Зла река (днес гр. Априлци) и на връх Марагидик. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подпомага с четата си руски войски и стига до Бяло море. След Освобождението работи в Търново. С чета от доброволци се сражава в Сръбско-българската война (1885 г.).

1878 г. В хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.

1866 г. В Браила е организирано представление по пиесата на Добри Войников "Стоян войвода". Добри Попов Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър и един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното си участие в църковно-националната борба през 1864 г. емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език. Брошурите изобличават беззаконията на османските власти в българските земи и представят пред Европа целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ получава руско поданство. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище във Велико Търново. Умира от тифус на 27 март 1878 г. Негови творби са "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), "Райна княгиня" (1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (1868 г.)