• Снимки към новината

Когато през май Лейбъристката партия във Великобритания загуби изборите (не съвсем, можеше да направи кабинет с либералите, ако се бяха разбрали), лидерът и министър-председател Гордън Браун подаде оставка. Явиха се петима мераклии да го наследят. Сред тях с най-големи шансове е бившият външен министър Дейвид Милибанд, макар сега пресата на Острова да твърди, че брат му Ед ще го превари.

 

Преди няколко дни петимата претенденти се явиха на дебат по телевизия “Скай”. Организаторите ги питаха най-различни неща, обаче повечето бяха от типа “знаете ли колко струва литър бензин”, “колко струва фиш за тотото” и други подобни. За да бъде наречен дебатът политически, имаше и въпрос дали знаят наизуст химна на партията си.

Съвременната политика се занимава много повече с цената на бензина и хляба, отколкото с партийни лозунги. Модерната демокрация всъщност е всеобщо избирателно право, но също така евтина и качествена храна, евтин бензин и добри пътища, хубави училища за децата, болници и, разбира се, много и интересни телевизионни канали.

От всичко изброено ние в България имаме само първото. Затова и демокрацията ни е такава, българска.

Криза е и докато в нормалните демокрации всичко поевтинява, в българската демокрация всичко поскъпва.

Никога в България хлябът и брашното не са поскъпвали веднага след новата реколта, колкото и слаба да е била тя. През 2010-а обаче това е факт, а реколтата беше добра. Министърът на земеделието казва, че и реколтата от слънчоглед е много добра, обаче това не пречи на търговците на олио също да вдигат цената – с близо 20 процента.

Земята ни не е престанала да ражда и чушки и домати, обаче поскъпват и те – например кило чушки преди седмица не беше повече от лев, сега тръгва от лев и двайсет и стига до лев и осемдесет.

Поскъпнало е почти всичко, най-вече храни и стоки за всекидневна употреба. При това с двуцифрени проценти.

Статистиката отчита това поскъпване, обаче като тегли калема, излиза, че животът за една година се бил оскъпил с 2-3 процента. Статистически сигурно е така – един телевизор например, който лани е струвал 1300 лева, сега е 800. Поевтинял е, демек, с около 40 процента.

Обаче аз си имам телевизор отпреди 4 години, а чушки, домати, хляб и олио купувам всеки ден.

А заедно с поскъпването вървят и трогателни обяснения от разни експерти. Нямало фактори за него. Имало картели и нищо не можело да се направи, щото е пазарна икономика. И така нататък премудрости.

Напротив, за поскъпването има сериозен фактор и той е, че в държавата няма пари. Няма пари и у монополите, които диктуват цените на всичко в нашата държавата.

И като е така, те, воглаве с нашата държава правят всичко възможно, та да измъкнат парите от там, където ги има. Народът може и съвсем да е обеднял, обаче гърло се не лъже – дават се и ще се дават пари за хляб, олио, зеленчуци, за образование, за ток и вода, за здраве. Точно тези неща поскъпват най-много.

Така монополите приберат по 20-30 лева повече от всяко средностатистическо семейство. Както казваше един голям началник – е, досега сте давали 6-7 лева за кило кренвирши, сега ще давате 9-10, то няма голяма разлика, три лева пари ли са.

Три лева оттук, три лева от там и касичката се пълни. От всички по малко, та да има за малцина по много.

Това е туй българската демокрация.

ekipnews.com