Прокуратурата е започнала досъдебно производство срещу “неизвестен извършител, член на Министерския съвет, за това, че поради неспазване на нормативните изисквания за работа с класифицирана информация е станал причина да бъде разпространена информация, представляваща държавна тайна”. Това съобщи градският прокурор на София Николай Кокинов.

 

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Прокурорът отказа да каже кой е въпросният член на Министерския съвет, но всички знаят, че това е финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков. Знае се и за какво – през ноември 2009 година Дянков съобщи за споразумение между БНБ и Пламен Орешарски като финансов министър, от една страна, и търговски банки, от друга, според което 1 милиард лева от фискалния резерв може да бъдат депозирани в определени търговски банки.

Това, формално погледнато, е разгласяване на държавна тайна, понеже документът е засекретен и оповестяването му се води престъпление. Наказанието може да бъде до 2 години затвор, пробация или глоба, както например стана с Румен Петков за осветяването на тайния агент Алексей Петров на първа инстанция. (Впоследствие Петков беше оправдан изцяло.)

Всяка държава се крепи на спазването на законите. Dura lex, sed lex (лош закон, но закон) са казвали римляните, чиято представа за върховенството на закона е осигурила хилядолетността на империята им и е легнала в основата на модерната държавност. Макар че в интерес на истината римляните почти не са правили лоши закони.

За разлика от съвременна България, в която тъпите закони не са изключение.

Нещо повече, ние сме се изхитрили: спазваме предимно тъпите и лошите закони, а добрите откровено ги пренебрегваме.

Тъп и лош е онзи закон, който нарушава естествените представи за справедливост, за добро и зло.

В този смисъл закон, който позволява на Станишев и Орешарски да дадат еднолично и тайно 1 милиард лева от нашите пари на избрана от тях търговска банка, е лош и тъп, понеже позволява на двама души да се разпореждат с нещо, което не е тяхно, без да питат онези, на които е нещото.
Обаче има такъв закон и Дянков го е нарушил. По-скоро го е полунарушил, понеже не съобщи най-важните неща – на коя (или кои) банка са дадени парите; има ли лихва и ако има – колко; платена ли е тази лихва; къде са сега парите.

Ако Дянков вземе, та каже тези неща, някои банки може и да фалират.

Но тъй като финансовият министър така и така вече е клиент на прокуратурата, ще е най-добре да не мълчи, както прави вече ден и половина, а да каже все пак тези интересни подробности. Така ще се разбере на кой господ са слугували Станишев и Орешарски и че докато последният под път и над път разправяше, че в България криза няма, тайно зад гърба на хората, които хипнотизираше със заклинания, е помпал някои банки.

Които от своя страна пък се отблагодариха на хората, чиито пари взеха, с вдигане на лихвите до небесата. Ще стане ясно и че Станишевото правителство се е погрижило предимно за банките, и то за точно определени банки, докато хората бяха оставени да се оправят с кризата съвсем сами.

Ама и това последното е баш според законите в нашата държава, в нашата България. Тука е така – Дянков ще иде в затвора, а на Орешарски ще вдигнем паметник.
Някой ден.
ekipnews.com