Вторник, 13 Юли 2010г. Автор: Димитър Аврамов  

• 

Турският премиер Реджеп Ердоган, заедно с министрите си, ще пристигне скоро в София за съвместно заседание с българското правителство. Визитата навярно ще илюстрира "отличното състояние на двустранните отношения" - както ги определи заместник - външният министър Милен Люцканов, докато слушаше преди няколко дни арогантните клевети срещу АТАКА на временно управляващия турското посолство Исмаил Юджеер. Това изявление твърде много напомня циничните, верноподанни съждения на президента Георги Първанов пред международната конференция "Алианс на цивилизациите" в Истанбул - в смисъл, че между османските поробители и християните по нашите земи съществувало "хилядолетно религиозно сътрудничество". Или не по-малко инфантилните му прозрения за "успешен етнически модел" у нас, подкрепени и от злополучния бивш премиер Сергей Станишев и лидера на антибългарската пета колона на Анкара ДПС - Ахмед Доган.
Някои наши пишман-политици, държавници и дипломати изглежда живеят в друг, удобен за тях свят и гледат на нещата в съсипаната ни държава единствено през тежките завеси на луксозните си кабинети, или през бронираните стъкла на мерцедесите. Иначе щяха да знаят / а може би предпочитат да не говорят неудобните истини/, че т. нар. "отлични двустранни отношения" се изразяват в широко и нарастващо икономическо, разузнавателно, политическо, религиозно и културно проникване у нас - в тон със стратегията на ислямиста Ердоган и компания да възстановят Османската империя. Поне да бяха чули какво каза в тази посока в Сараево външният министър, "ястребът" проф. Ахмет Давутоглу. Или изявленията му на пресконференция в Ню Йорк, които смаяха присъстващите със своята бруталност: Турция била вече достатъчно силна икономически и военно и трябвало да определя политиката на държавите в Балканския регион, Близкия изток и Средна Азия - сиреч бившите вилаети на султанската държава. Последваха и войнствените шовинистични речи на Ердоган по различни поводи, с които убеждаваше поданиците си, че са наследници на велика империя и това обстоятелство трябвало да определя мястото на Турция в съвременния свят и с него да се съобразяват всички - на запад и на изток. А наскоро, по повод годишнината от падането на Константинопол, саудитският възпитаник, президентът Абдула Гюл надмина и себе си по цинична гавра с историята, като определи варварското превземане и дивашките оргии на османлиите в бляскавата византийска столица като "героичен подвиг", който ощастливил народите в региона с голяма "цивилизация".
Онези, които със слугинско раболепие се захласват по "отличните/ само за интересите на Анкара/ двустранни отношения" или правят опасни за страната ни внушения, че България трябвало да подкрепи югоизточната ни съседка за членство в Европейския съюз, не е зле да си спомнят думите на Ердоган при посещението му в Кърджали преди време: "Ако искате да запазим мира, ще трябва да се примирите с реалностите!"- заяви със стомана в гласа си височайшият гост. Нещо, което не направи никакво впечатление на несъстоятелния премиер Станишев, на тогавашния му настойник Първанов и на кохортата овластени послушници, заболели от неизлечим слугински рефлекс. А реалностите са тотална ерозия на българската държава, превърната едва ли не в заложник на агентите на Анкара от ДПС, които за 20 години не само сложиха ръка върху лостове на управлението, но установиха и пълен монопол в т. нар. смесени райони и Родопите. С тяхното съдействие / и не без тлъсти комисиони/ около 40 процента от икономиката е в турски ръце, в Кърджали - над 80 на сто. Местната власт там стана привилегия на новоизлюпените бейове и онбашии, които заедно с олигархичните си обръчи безнаказано грабеха националните богатства. Поток от чужди емисари и пари на турски, саудитски, йордански и всякакви фундаменталистки и терористични организации осигуряват безпрепятственото нахлуване на исляма, който маркира огромни територии от страната с никнещите една след друга джамии - дори там, където няма мюсюлмани. Сепаратистките тенденции ескалират, турцизирането на българомохамеданите не секва и ако не влязат незабавно в ход блокиращи механизми, след предстоящото преброяване на населението догодина етническият облик на Родопите формално ще бъде променен в полза на Анкара. Така до лелеяната мечта на Догановата шайка и съветниците й от югоизток да федерират България на автономни области и мюсюлмански анклави остава само една крачка.
Според източници от Министерския съвет, програмата и темите на разговорите при посещението на Ердоган в София засега не са уточнени напълно и се намират в работен вариант. Любопитно е обаче обявеното "съвместно заседание на двете правителства", затова ще напомним, че става дума за прийом, заложен в стратегията за възстановяване на Османската империя. Той използва разработения от външния министър Давутоглу коварен принцип, за който сме споменавали и друг път:"Две държави - едно правителство", успешно приложен спрямо Сирия. С Дамаск бяха сключени десетки споразумения, които предвиждат единна и съгласувана политика в почти всички области - от икономиката и дипломацията до образованието и културата. Този модел трябва да се приложи и към България, заяви със свойствената си имперска самонадеяност преди време Давутоглу. Междувременно турската дипломатическа инвазия става все по-агресивна и същият прийом вече проработва в отношенията на Анкара с Косово, Босна и Херцеговина, има пробиви в Сърбия и Македония, в същата посока вървят нещата и спрямо някои държави от Средна Азия. И вместо да си заравяме главата в пясъка и да ни се натрапват съмнителни дипломатически клишета, време е някои да разберат, че политическото късогледство в отношенията с държави като неоосманска Турция винаги се заплащат на много тежка цена - загуба на държавност.