Още едно парадоксално дело, емблематично за дивата корупция, превърнала се в основна характеристика за злочестата ни държава. И още едно доказателство за това как лявата пропаганда ни прави на идиоти.

Има един сектор в промишлеността, който не само че не е реформиран – и не само че не е и чувал за стандартите в цивилизованите държави, но и си е останал да съществува под формата на цивилно подделение на ДС кажи-речи до наши дни – като е проявил екстремно основната еволюционна насока на ченгесарите по време на българския преход – а именно систематичната криминализация – и се е превърнал в нещо като мафиотски концерн. Това е българската енергетика.

Никак не е случайно между впрочем, че именно в този сектор бе направено всичко възможно за поставяне на страната ни под енергийна зависимост от Русия – чрез абсурдни договори тип „котка в чувал” – като този за строежа на АЕЦ „Белене” например.

А спомняте ли си какъв бе основният аргумент за строежа на славната Втора атомна в един от земетръсните центрова на България? Или: какъв бе аргументът за масовото истерясване по повод затварянето на двата остарели блока в АЕЦ „Козлодуй”? Какъв бе вечния аргумент в полза на ядрената енергетика – чиито адепти нито веднъж дори не успяха да си представят, че на света съществуват и други ядрени компании освен „Атомекспортстрой”?

Основният аргумент беше, че ако не се построи АЕЦ „Белене”, ни очаква режим на тока. Аргумент против всякаква логика – но пък базиран върху паметта за реалния режим, който комунистическа България успя да спретне – може би с възпитателна цел. Аргумент, използван от ядрените ченгета въпреки очевидната си несъстоятелност: въпреки че спирането на два блока в АЕЦ „Козлодуй” не доведе до такъв режим; въпреки че тази централа никога не е работила с повече от 60% от капацитета си; въпреки отпадането на допотопните енергоемки производства и драматичния спад на потреблението.

През цялото това продължило десетилетия плашене с режим на тока, НЕК всъщност е продавала произведената в родните централи електроенергия. Пита се как обаче – и при какви условия. Воденото от Софийска градска прокуратура дело за корупционните практики при износа на ток много ясно показва при какви – в ущърб на българските граждани и в полза на нечии партийни или/и частни джобове. Примерно тези на Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров – при чието управление НЕК сключва договори за продажба на ток зад граница с компанията „EFT AG” – като крайният ефект от тези договори се измерва със загуби от около 90 милиона евро – само в периода 2004-2007 г.

Направената по делото експертиза е потвърдила подозренията на прокуратурата, че НЕК е продавала на този компания ток на цени по-ниски от този на вътрешния пазар – сиреч калкулирала е загуби и е бъркала в джоба на българските данъкоплатци – за сметка на солидните печелби в полза на компанията. Не само това - EFT AG е избрана без търг или конкурс. За нрава на българските енергетици впрочем говори и обстоятелството, че са се опитали да баламосат разследващите, показвайки им факсове до други компании, с които същите се канят да участват в договарянето – но никоя не е проявила интерес. Оказало се обаче, че въпросните компании не са получавали никакви факсове – и тази бизнес-възможност е останала в тайна за тях.

Нещо също така доста характерно за българските корупционни практики: първоначалният договор е обрасъл с голям брой анекси, които удължават неговия срок – като при това договорените цени нямат нищо общо с пазарната логика. Всички анекси са сключвани в преиоди, когата междунароната цена на електроенергията е сравнително ниска – и не са коригирани, когато има скок на цените.

С други думи – чиновниците от НЕК са действали по-скоро като агенти на EFT AG, отколкото като държавни служители. На всичкото отгоре самият договор с външен посредник е ненужен – нищо не е пречело на НЕК сама да реализира своя продукт на международния пазар, тъй като е притежавала лиценз за търговия с електроенергия на международния пазар. При това EFT AG е продавала ток и в Гърция – след като НЕК има общо дружество с националната електрическа компания на южната ни съседка – и чрез нея би могла да търгува на гръцкия пазар много по-успешно и за своя сметка.

Тези сделки обаче като че ли са си в реда на нещата – онзи корупционен ред, наложен от НЕК като основен принцип в енергийната политика на страната ни. По-заниматален е случаят с основния мит в националната ни енергийна митология – че ще се стигне до режим на тока, ако не слушаме братушките и не изпълняваме техните енергийни проекти.

Тъкмо този мит рухва с разследването на настоящия емблематичен казус – поради една много проста причина. От момента на сключването на договора, който чрез множество анекси е удължаван до 2007 г., посредническата фирма реализира на чуждия пазар общо най-малко 9 млрд киловатчаса електроенергия.

Девет милиарда киловатчаса! Как при това положение е възможно да се поддържа тезата за енергийния недоимък на страната ни, за обективната необходимост да хвърлим още десетина милиарда евро за нова АЕЦ?! Или може би този път отговорът ще бъде по Гоцевски прилизан: енергиен център на Балканите, стратегически енергиен резерв, ще продаваме произведения ток и ще бъдем богати, и прочее, и тъй нататък...

Само че ето как го продаваме – със загуба за всички българи и с печалба за неколцина корупционери и червени олигарси! При това положение как да не вярваме на издигнатия на тази снимка плакат – под който се строяват енергийните труженици – и на който пише: „Води ни, Партио, води ни - към светли бъднини води...”

svobodata.com