2002 г.
Умира Николай Александров Хайтов - български писател. Завършва Лесотехническия факултет на Софийски Университет “Св.Климент Охридски през 1943 г. Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор във в-к “Народна култура” и в сп. “Наша Родина” (1957 г.), главен редактор на сп. “Родопи” (от 1965 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968 г.), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (от 1994-1999 г.); академик (1999 г.). Депутат е в VII ВНС. Първият му печатан очерк е “Предни постове на родното строителство” (1954 г.) в сп. “Септември”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, произведения за деца и много статии по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сценарии са заснети 11 филма и телевизионни постановки: “Козият рог” (1972 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “Кучета” (1969 г.), “Краят на песента” (1970 г.), “Мъжки времена” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Черешова градина” (1979 г.) и др., както и телевизионната поредица “Капитан Петко войвода”. В драматургията навлиза с пиесата “По земята” (1963 г.). Следват “Заключена пролет” (1963 г.), “Хайдути” (1965 г.), триптихът “Кучета”, “Лодка в гората” и “Пътеки” (1966), “Празникът” (1984) и други съчинения.: “Съперници” (1957 г.), “През вековете” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско” (1958 г.), “Искрици от огнището” (1959 г.), “Хайдути” (1960 г.), “Жени-хайдутки” (1962 г.), “Матей Преображенски - Миткалото” (1964 г.), “Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965 г.), “Родопски властелини” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съавторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965 г.), “Диви разкази” (1967 г.), “Ламята” (1970 г.), “Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974 г.), “Бодливата роза. Есета” (1975 г.), “Перуански записки” (1975 г.), “За творчеството” (1982 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985 г.), “Истини в сянка” (1987 г.), “Светогорски записки” (1987 г.), “Африкански записки” (1988 г.), “Дневник. Книга първа. 1954-1962” (1988 г.), “Дневник. Книга втора. 1963-1966” (1990 г.), “Гробът на Васил Левски” (2002 г.), “През сито и решето” (автобиография, 2002 г.), “Троянските коне в България” (2002 г.), “Дневници” (ръкопис).
|