• Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче звучи на публиката толкова магично, че ефектът е гарантиран.

Та сега и при нас така ще стане. Тъй като за българската администрация подходът “пари срещу реформи” е напълно нов, тайнствен и магичен, като отмине първоначалната съпротива под формата на чудене и маене, той ще подейства. Не мога да разбера обаче защо Дянков се възпира до прилагането му спрямо ограничен брой министерства и то само във връзка с актуализацията на бюджета. Защо не го прилага към държавната машина като цяло и да го заложи като философия на бюджета за следващата финансова година? Ако не знае какви точно реформи да иска от институциите срещу нашите пари, много хора могат да му подскажат. Ето и от мен няколко безплатни идеи, които ми се струват добри и които само изглеждат забавни, но всъщност са сериозни.

От Парламента може да се поиска да не бъдат повече приемани закони, които да влизат в сила със задна дата. Самият подход е нелеп и противоречи на здравия разум, тъй като ланският сняг съществува само в поезията, не в реалността. Дори когато се случи, макар това да става рядко, задната дата да е в полза, а не във вреда на данокъплатците, подходът пак е погрешен, доколкото създава у народните избраници нездравото усещане, че са вездесъщи, бащи на нацията и прочие глупости. Сред онези от тях с по-лабилната психика това се отразява съвсем зле, та виждаме, че спират да си пият хапчетата без време и без лекарско предписание.

Народното събрание може също – поне за някакъв период, докато администрацията се вчовечи малко – да не изработва половинчати закони и да ги оставя в ръцете на въпросната администрация да ги дописва чрез правилници. Защото това е все едно да дадеш на маймуна да ти обели банана и да очакваш, че ще ти го върне цял. Или че няма да ти покаже розов задник, след като светкавично го хапне пред очите ти.

Редно е да се изисква също депутатите в по-голямо количество и с по-добро качество да реализират функциите си на граждански контрол, особено по отношение на състоянието и дейността на специалните служби. То човек и на бостана като си сложи плашило, пак от време на време го приглежда, за да разбере каква е неговата ефективност, пооправя му тук-там костюма и все допълва по някое ново дрънкащо тенеке да плаши гаргите, пък ние спецовете по контрол сме оставили без контрол. Защото, доколкото разбирам, в съответните парламентарни комисии като бъде привикан даден шеф на служба, той идва и вика – забравих. Или – не знам. Ами предложете на правителството да го уволни за слабоумие или за незнание, бе, хора, нали помненето и знаенето са основни задължения в службната му характеристика…..

Другата институция, която има нужда от сериозни реформи срещу получаваните пари, е президентът. Сред основните му функции е да представя нацията пред външния свят, но какъв би бил отчетът на Първанов в това отношение, ако Първанов изобщо предоставяше пред някого отчет. В смисъл – би ли платил Дянков доброволно от нашите пари за отчет, в който пише, че сегашният президент девет години ни представя главно в Москва, пред архарите в Средна Азия и пред други екзотични животни в зоопарка в Мелбърн, а в Брюксел и Вашингтон, там, където до голяма степен се решават истинските въпроси, свързани с българските интереси, не ни е представял особено. Имам предвид – нито особено често, нито особено добре.

В съдебната система какви реформи трябва да се извършат – направо не ми се говори. Но да споменем нещо най-просто, ясно и логично. Ако в демократична България имаме баланс и равнопоставеност на властите, то по каква причина съдебната власт е по-равнопоставена от другите и сама си определя бюджета. Наистина, в някои семейства, където жената е твърде запалена по феминизма, подобна равнопоставеност се практикува, например – тя определя и харчи бюджета, мъжът само изкарва и дава парите. Ама и в държавицата ли така?

Помните ли формулата, до която комунистите твърдяха, че ще ни докарат като общество – “От всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите”. Е, не успяха като цяло, но гледам, че тия момчета от третата власт все пак си го построиха комунизма в мирно време като се изхитриха съвсем законно да взимат от обществото колкото искат, а да дават на обществото колкото могат. Поне така звучат техните собствени оправдания покрай скандалите напоследък, де – нямаме правомощия, толкова можем…..Даже един от компанията във връзка с магистратските имоти в чужбина вика – `ми да не би ние тук да следим кой с кого спи, та да знаем и на чие име е купил имот. Не знаят кой с кого спи ли? Хайде, бе! Красьо от Плевен знае, те не знаят…..

Като сме подхванали да говорим за съдове и съдинки, две думи и за Конституционния, макар той да не е същински съд. Работата около него също ми се струва, че плаче за сериозни реформи, особено по отношение начина за попълване на състава му и реалната тежест на неговите решения. Но като знам как горко ще се разридае президентът по този повод, направо не ми дава сърце да предложа някакви промени. Той Първанов по повод загубата на личното си влияние в СЕМ вдигна такава олелия, а ако засегнем влиянието му в КС, може и удар да получи човекът. Имам предвид удар от Бойко Борисов, което не е същото като обикновен удар – от обикновения лесно можеш да се оправиш.

Ако бях на мястото на Дянков обаче, със сигурност щях да поискам да видя отчета на омбудсмана на републиката, за да преценя дали да му отпусна занапред парички или да спестя и от него някой лев срещу реформи. Не знам колко му е бюджета на бай Гиньо Ганев, но при всички случаи не е толкова огромен, колкото чувството му за хумор, иначе целият БВП щеше да тече само към него. Онзи ден например той неистово разсмя нацията, като сериозно заяви, че имотът, дето го купил в Свети Влас, от общината направо насила му го тикнали в ръцете. Така му създали грижи да плаща грешни пари, договори някакви да сключва със строителни фирми и от цялата работа какво – да му останат някакви си четири апартамента, при това не на първа линия, край морето, а навътре в курорта.

Ало-о, общините-е, повече да не сте посмели да постъпвате така с хората, защото ще се оплача лично на омбудсмана на републиката!

Все пак най бих се радвал, ако Дянков поиска реформи в прочутата ДКЕВР – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, при това за тях с още по-специална формула. В смисъл, да им се каже – вие започвайте с дълбоките реформи, но каквито и да ги сътворите, пари изобщо няма да видите. Така няма да има нужда да се уволняват, защото те сами ще се разбягат като хлебарки.

Не знам за вас, граждани, но аз съм забелязал, че тия момчета от ДКЕВР мислят що мислят и накрая винаги го регулират в полза на монополиста, тоест – стрелката им сочи постоянно нагоре. Ако прилагат същия подход и в къщи, значи жените им ходят сред нас леко замаяни и вечно ухилени, но това е друга тема.

Колко хрантутници са се наредили на хранилката ДКЕВР не знам, но знам, че реално заплатите им далеч надхвърлят социологически отчитаната мечта на средния български гражданин за около 2 000 лева на месец. И в същото време решенията, които взимат хрантутниците, винаги приближават цената на енергията, която средният гражданин плаща, максимално близо до мечтите на енергийните монополисти.

Така или иначе обаче имам чувството, че дори и нищо от предложеното тук да не свърши Дянков, само министерствата, агенциите и общините да натисне – и да постигне в тях – реални реформи срещу паричките ни, като истински скиори по наклонената плоскост пак ще можем със задоволство да кажем: Този път май уцелихме ваксата.

svobodata.com