Събота, 5 Юни 2010г. Автор: в. Атака  

• 

Новият пожар в Близкия изток, запален от Израел с активното подстрекателство на Турция, е доста болезнен урок за безпочвените оптимисти в Брюксел, които от години насам включват двете азиатски държави в разширения списък на европейския клуб. Силното лоби на Израел сред най-авторитетните и високопоставени кръгове на ЕС през последните дни предпочете да запази стратегическо мълчание с надеждата за скорошно утихване на ескалиращия международен гняв, стоварил се като ледено цунами върху помръкналото самочувствие на Тел Авив. Саркози, Меркел, Берлускони и други шефове на европейската върхушка, очевидно се чувстват неловко от израелското безумие, което постави под съмнение по-нататъшната им активност за приобщаване на близкоизточния хулиган към търговската стратегия на ЕС, разчитаща поне досега на силния еврейски апетит към широката гамa от стоки, произвеждани и изнасяни от Общността.
Рано или късно Израел по всяка вероятност отново ще се измъкне от изолационната примка, която сам си надяна чрез терористичния акт срещу хуманитарната флотилия. Политическите лостове, с които разполагат неговите съюзници във Вашингтон, а напоследък и в Москва, без съмнение ще притъпят пропагандния шум и ще помогнат на Тел Авив да се съвземе от малко неочакваната от него омраза, сполетяла го през последните дни. Във вихъра на информационната лавина, дори и най-прецизните наблюдатели подценяват друго едно явление, което със своя размах и коварство застрашава много по-силно ЕС, отколкото традиционните и предвидими изцепки на Израел, свързани с ивицата Газа, и бъдещето на палестинската държава. Става въпрос за ролята и поведението на съседна Турция при разпалването на поредния конфликт в Близкия изток и то главно в светлината на нейните амбиции да се присъедини към семейството на ЕС.
Нашите читатели са добре информирани за неистовите усилия на Анкара да изчисти образа на своята страна от агресивността и безцеремонната надменност, спрямо съседните държави, а напоследък и срещу останалия свят, в който съмненията около цивилизационните критерии на Турция нарастват като снежна лавина. "Летящата бригада" от пропагандисти на неоосманската доктрина, предвождана от външния министър Давудоглу почти не слиза от самолетите и буквално обсажда европейските и световни столици с натрапчивото намерение да превърне свирепия анадолски сатрап в изискан европейски джентълмен. Макар и трудно, тази експанзия дава резултати и успява да пробие крехката защитна стена на досегашното европейско недоверие. След последния агресивен акт на Израел обаче, Турция започва да преиграва, а пропагандната й истерия, много лесно може да се обърне срещу собствените интереси на Анкара в региона.
Опитните анализатори тепърва трябва да отговорят на няколко доста интересни въпроси, свързани с участието на Турция в среднощната драма около бреговете на Палестина. Защо например, специален ТВ екип на турската информационна агенция ДХА е знаел предварително за атаката на израелските командоси и започва директно излъчване, буквално няколко секунди след абордажа на щурмоваците? Прецизността на турските оператори стига до там, че те улавят в едър кадър надвисналия над кораба хеликоптер и спускащите се от него войници. На борда на ферибота "Синя мармара" ги чакат отрано подготвени бойци на ислямската радикална секта "Фондация за човешки права и свободи" (това название да ви напомня нещо подобно?), известни с контрабандата на оръжие и пари за сродни организации в Палестина и с топлите си връзки с терористи на "Ал Кайда". Израелските военни оператори на свой ред показаха организираната контраатака на "Борците за права и свободи", отличила се с особена жестокост и кръвожадност, типична за най-новото поколение турски ислямисти.

Още дълго ще се умува, доколко Анкара съзнателно е участвала в грандиозната провокация срещу Израел, но изводите още отсега са ясни и категорични: Турция не може да участва в една общност на равноправни държави, каквато е ЕС. Вроденият й нагон към политически и военни провокации трудно може да бъде коригиран или редуциран в условията на европейското партньорство. В момент, когато турската пропагандна машина бълва огън и жупел срещу Тел Авив, Анкара срамежливо премълчава, че абсолютно по същата еврейска логика е наложила фактическа блокада за кипърските самолети и плавателни съдове, желаещи да ползват турските летища и пристанища. Ако запитате г-н Давудоглу по какво се различава палестинският геноцид от този спрямо кюрдите в Турция, той доста трудно ще ви отговори, но пък с пяна на уста надълго и широко ще ви баламосва за миролюбивите и едва ли не любовни намерения на турското ислямистко правителство към съседните страни и най-вече спрямо онези, в които османският башибозук векове наред е избивал и тормозил местното население.
Както предаде Израел, довчерашния си най-близък съюзник в Близкия изток, така Турция ще изневери и на всички останали, които дръзнат да й гласуват доверие и да я приемат в общия Европейски дом. Анадолският вълк обича да си сменя козината, но никога и агресивното си поведение, дори срещу най-близките си партньори и съмишленици. Жилото на турската арогантност усетиха и "големите авери" във Вашингтон, които тепърва ще отчитат щетите от безусловното доверие, с което години наред даряваха "храбрите момчета" в Анкара.
За нас, българите, поуката е повече от належаща. Геополитическото представление, разиграващо се пред очите ни, трябва да подскаже най-верните ходове във външната ни политика. И най-важният от тях е: "Не вярвай на анадолските усмивки и помни Батак и Перущица".