Четвъртък, 27 Май 2010г. Автор: Стефан СОЛАКОВ  

• 

Светлият празник на българската писменост и култура премина без особени изненади. Докато в Рим Папа Бенедикт ХVI отдаваше своята почит и признателност към безсмъртното дело на двамата солунски братя, българските ефирни телевизии се надпреварваха с пошли чалгаджийски програми. Докато в Русия, Моравия, Македония и останалите славянски твърдини се покланяха пред първоучителите и техния гигантски принос за днешното културно богатство на Европа, у нас съмнителни патриотари се състезаваха по словоблудство относно националните ни празници. За кой ли път отново бяха противопоставени 24 май и 3 март и отново бе демонстрирана неизтребимата комплексарщина на някои политически недорасляци, блуждаещи из публичното пространство с единствената цел да убиват националното самочувствие на българите.
На 24 май не ни се разминаха традиционните турски сериали и техните безкрайни повторения, но върхът на антибългарското коварство отново бе изкачен в държавната БНТ. В най-гледаното време, телевизията, на която е поверено задължението да е знаменосец на българското родолюбие, излъчи поредния филм, изпълнен с мерзки внушения за моралния и духовен разпад на българската нация. Напоследък стана изключително модно наши кинодейци да просят пари от чужди фондации, за да стъкмят нелепи произведения обслужващи не родната култура и авторитета на страната, а претенциозните и често пъти антибългарски чувства на чуждите спонсори. Така стана и с прехвалената кинолента "Източни пиеси", за която предварително бяхме бомбардирани с рекламата за големия интерес и многобройните награди, получени на различни филмови форуми по света.
В така наречения високо художествен филм видяхме дълбоката безнадеждност, в която е изпаднал българския народ, търсещ изход единствено в пиянството и наркоманията. Родните "скинари" тероризират де що мине из пътищата на България и главно налитат на турците и останалите друговерци, осмелили се да прекрачат нашите граници. Малтретирано турско семейство намира подкрепата на отчаян нашенски наркоман, който се влюбвал в дъщерята на пребития от скинарите гастарбайтер, живеещ в Истанбул. Поантата в този кинопасквил е поставена върху драматичния диалог между турчина и неговата дъщеря и най-вече върху бащиния завет към момичето - да се пази от близки контакти с всички българи като носители на човешкото зло. Финалът на филма е още по-забележителен - не успял да се пребори с мизерията на всекидневието и пристрастието си към ролята, главният герой търси своето спасение на югоизток от своето Отечество - в многомилионния Истанбул, където вероятно го очакват реки от мед, масло и безоблачно благоденствие. Дали е точно така, създателите на филма не уточняват, но се опитват да намекнат, че може би това е верният изход.
На страниците на вестник "Атака" често разказваме за различните методики и трикове за ерозиране на българската духовност и за насаждане на национален нихилизъм. В годините на демократичен преход и особено в условията на постоянната липса на средства за българската култура през последните две десетилетия, изключително примамливи са щедрите оферти на чуждите спонсори. За съжаление не всички те прилагат финансови инжекции с чисти помисли и уважение към родолюбивите български традиции. Напоследък оживено се говори за престижните награди, получавани от подобни коопродукции на международните форуми. Един внимателен поглед върху наградените киноленти веднага ще ви стъписа с неизбежния извод: Отличията се дават на филми, в които се изтъкват най-отвратителните черти на едно човешко общество, а случайно или не в центъра на тази дълбоко пропаднала в нравствено отношение територия сме настанени ние, българите. Нека само си спомним филмите "Дзифт", "Откраднати очи" и сега "Източни пиеси".
Интересен е фактът, че спонсорите, които отпускат пари на нашите филмови аркашки, се интересуват главно от една тема: колко сме лишени от толерантност спрямо останалите народи. Липсата на какъвто й да е контрол върху продукциите, които злепоставят авторитета на българската нация, улеснява изключително много чуждите продуценти. След като студио "Бояна" се обособи като изключително чужда територия, а малцината "независими" кинодейци разчитат главно на външно финансиране, станахме свидетели на лавина от филми, в които България се представя като рай за международната престъпност, а нашенските кинозвезди най-често ги виждаме в ролята на руски мафиоти или наемни убийци.
Появиха се и някои продукции, които откровено фалшифицират българската история и ни представят като държава извършила, а и постоянно упражняваща се в насилие срещу евреи, турци, цигани и т.н. Емблематичен е примерът с откровено антибългарският филм "Откраднати очи", финансиран с парите на нашите данъкоплатци и подкрепен активно от консултанти на турските специални служби. В него се опитаха съвсем безцеремонно да изопачат събитията у нас през 1989 г. и да обслужват интересите на Анкара в нейната нестихваща пропагандна война в българската държава. С подобна задача сега е натоварен и "Източни пиеси", в който протурската пропаганда отново е съшита с бели конци и трудно може да излъже непредубедения зрител.
В богатата наша история има многобройни примери за предателства, способствали за тежките рани на българската държавност. Най-често националната крепост е била предавана отвътре и после опустошавана от обсаждащите я нашественици. Днешната крепост на българския дух и на националната ни идентичност, е доста крехка постройка, а варварите пред нейните порти - не по-малко жестоки и безскрупулни от своите предшественици в далечното минало. Ще ги спрем и прогоним само, ако сме единни и безкористни родолюбци, защото мръсните пари се страхуват и бягат от истинските патриоти на една, макар и малобройна, но обединена срещу външните душмани нация.
vestnikataka.bg