1874 г.
Светият синод на Българската екзархия отправя окръжно писмо до всички епархии, в което се настоява "да се помага на онова българско население, което, неуредено още църковно, е принудено да търси помощ за поддържане на училищата". Събраните суми трябва да се изпращат на всеки шест месеца в организираната за целта "Каса за бедните училища". В допълнително изготвено поверително писмо, като се уточнява, че под "бедни училища" се разбират българските училища в Македония, се отбелязва: "Да оставим без помощ ония наши еднородци, които надеящи се на помощ от нас, са дръзнали да отворят борба с елинската пропаганда, за да отблъснат върлуванията й, то ще е непростителна погрешка, която може да има гибелни последствия за вярата и народността ни."
1896 г.
Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.
|
1934 г.
Роден е Иван Андонов - български актьор, режисьор, сценарист и художник. Дебютира като актьор във филма "Години за любов" през 1957 г. Филмът "На малкия остров" от 1958 г. го утвърждава като един от талантливите български актьори. Голямо постижение за него са ролите му в "Отклонение" (1967 г.) и в "Иван Кондарев" (1973 г.). От 1963 г. е режисьор, а от 1965 г. и художник на поставените от него анимационни филми. През 1974 г. дебютира и като режисьор в игралното кино с филма "Трудна любов", в който изпълнява и главната мъжка роля. Снима се като актьор в: "Нощта срещу 13" (1961 г.), "Златният зъб" (1962 г.), "Анкета" (1963 г.), "Инспекторът и нощта" (1963 г.), "Приключение в полунощ" (1964 г.), "До града е близо" (1965 г.), "По тротоара" (1967 г.), "Процесът" (1968 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Висша школа" (1970 г.), "Еоломея" (1972 г.), "Очакване" (1973 г.) "Деца играят вън" (1973 г.), "Магистралата" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), " Поема" (1986 г.). Режисьор е анимационните филми: "Пейзаж" (1963 г.), "Сладолед" (1965 г.), "Стрелбище" (1966 г.), "Вариации върху стара тема" (1966 г.), "Птици" (1966 г.), "Есперанца" (1967 г.), "Мравка, истинска мравка" (1970 г.), "Мелодрама" (1973 г.). Режисира игралните филми: "Самодивско хоро" (1976 г.), "Светъл пример" (1977 г.), "Покрив" (1978 г.), "Черешова градина" (1979 г.), "Дами канят" (1980 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Бронзовият ключ" (1983, тв), "Наследницата" (1984 г.), "Опасен чар" (1984 г.), "Мечтатели" (1986 г.), "Вчера" (1987 г.), "Адио, Рио" (1989 г.), "Чао, любов моя" (1989 г.), "Индиански игри" (1990), "Вампири, таласъми…" (1992 г.), "Дунав мост" (1999 г.). Като режисьор в тв театър: "Лицемери" (1977 г.), "Смърт в розово" (1979 г.).
|
|
