Все повече се убеждавам, че родната политическа сцена дълго време е била арена на изключително нагли лицемери, които не могат да разберат кога не са желани и продължават да ни натрапват мнението си, въпреки че нямаме никакво желание да го чуем. Както, предполагам, се досещате, става въпрос за низвергнатия Кобург, който за първи път от осем години насам е извън властта и явно това не понася на психическото му здраве.
Бях го позабравил (и слава Богу), но Крадлив дедо напомни за себе си. В едно от твърде редките си интервюта, които дава откакто бе унизително изхвърлен от парламента, Сакскобурготски призовава към толерантност, обективност, предсказуемост и последователност. "Нещо, което да е по-спокойно и градивно, отколкото само конфронтация,,. Оставям настрана подобно безлично пустословие, както и заучените наизуст фрази, които не значат нищо. Но пък и нали се сещате - обикновено такива типажи обичат да говорят за неща, които никога не са притежавали. Може би трябва да сме толерантни към изсичането на гори, които не са негови, а на интендантството? Или да бъдем обективни към врътката с външния дълг, нанесла огромна вреда на България? Или към ,,предсказуемостта,, му, изразяваща се в декларативност, че ,,априори НДСВ няма да участва в коалиция с БСП", а после и заедно с Доган... В това наистина бяха последователни! Не може да им се отрече!
По-нататък Крадлив дедо продължава с езика на соца: "В крайна сметка, всички от ЕС сме в един лагер, и това, което сполетява едни, сполетява и другите". Най-култовата част от това изключително знаково интервю обаче идва, когато Симеончо ни обяснява, че кризата не е толкова тежка и не трябва да драматизираме. Явно пак намеква, че трябва да сменим чиповете си. Този път да сложим такива, които да се нуждаят от по-малко храна и топлина, за да пестим разходи. Каква криза, ще ви каже т.нар. цар, нали той самият все още може да си позволи хазартни пътешествия до Монте Карло. 
в.Атака

 Никола Петров, София